Настъпват летните горещини и зеленчуците изпитват все по-често остра нужда от вода. Много важни са плитките окопавания след всяка поливка. Рохкавият повърхностен слой намалява изпарението от почвата и междуполивния период се удължава. Преустановяват се поливките на лука за глави, дините и пъпешите. Освободените зеленчукови лехи от ранни пролетни култури като тиквички, краставици, ранни картофи и др. не се окопават дълбоко, а само леко се разрохкват, за да се запази структурата и влагата на почвата.
Пълноценна реколта от зелен фасул за късна консумация и за консервиране може да се очаква при сеитба преди 15 юли. Основна грижа при фасула е напояването и окопаването. Почне ли фасулът да цъфти се спира окопаването, защото цветът му много лесно опадва.
За да бъдат патладжаните едри и сочни, е необходимо през юли да ги подхраните два пъти с листен тор, който да съдържа по равни количества трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий.
При краставиците поливането и торенето са най-важните работи през юли. Краставиците са топлолюбиви растения и затова не е подходящо поливането им със студена чешмяна вода. Трябва да се създадат условия за поливане с престояла вода. Колкото по-рано се откъснат плодовете, толкова по-бързо ще се развиват следващите. За семе се оставят плодовете на един цял корен. Краставиците се отрязват с нож, а не се късат с ръка.
Доматите през юли се поливат по-често и по-обилно, защото тогава почвата се засушава по-бързо, а освен това тогава започва масовото им зачервяване. Най-добре е да се полива веднъж седмично. Ако се забележи, че най-долните листа на доматите са заболели, се премахват веднага, за да не се разпространи заболяването върху цялото растение. Това може да допринесе и за по-доброто огряване на първия завръз от слънцето. Ако листата са здрави, те не бива да се премахват.
В края на месец юли или началото на август се засява зимната ряпа. При засушаване е добре няколко дни преди сеитбата да се полее мястото, за да се ускори поникването.
През месец юли се прибира лука. Той се смята за узрял и готов за прибиране, когато шийката на лъжливото стъбло до луковицата омекне и листата започнат да полягат. Това показва, че растежът на луковиците е завършен, а техните външни люспи вече са добили характерния си червеникав цвят.
В началото на месеца трябва да се засади късния алабаш, късното зеле и карфиола. Засаждат се при междуредово разстояние 60-70 см, а вътре в реда 50 см. След разсаждането редовно се плеви, окопава и полива. Ако предшественикът на зелето не е торен основно, добре е да се внесат по 2-2,5 т/дка угнил оборски тор, 40-50 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг калиев тор. Торовите норми се определят в зависимост от планирания добив и резултатите от химичния анализ на почвени проби. Прибирането става през окотомври -ноември.
Късните краставици и тиквички, за есенно производство, се засяват през втората половина на месеца.
Трябва да се водят системни наблюдения за поява на кафяви листни петна, картофена мана по доматите, на кубинска и брашнеста мана по краставиците и други растения от семейството на тиквата. Опасността за пипера е маната, която се проявява в две форми – коренова и стъблена. Опасност са и листните въшки, които вредят не само пряко, но и косвено, защото пренасят различни вирусни болести. Не бива да се подценяват земните бълхи, които могат да унищожат разсада за късното зеле.