До 31 юли 2021 г. 16 държави-членки уведомиха за пълно транспониране на Директивата за нелоялните търговски практики. Като цяло държавите-членки следваха цялостния подход на директивата. Повечето от тях надхвърлиха минималното ниво на защита за земеделските производители и малките предприятия за селскостопанска и хранително-вкусовата промишленост, установено в директивата. Повечето държави-членки разшириха списъка на директивата или направиха забраните по-строги. Държавите-членки като цяло следваха секторния подход на законодателството и прилагаха изискванията към веригата за доставки на селскостопански храни. Това са сред ключовите констатации на междинния доклад за състоянието на транспонирането и прилагането на Директивата, публикуван от Европейската комисия.
Докладът, обхващащ 16 от 19-те държави-членки, които са уведомили Комисията за пълно транспониране до момента, дава преглед на състоянието на транспонирането и прилагането на Директивата.
При разглеждане на типа оператори и вида на взаимоотношенията, засегнати от законодателните мерки, докладът отбелязва, че 14 държави-членки са определили, че правилата се прилагат за взаимоотношенията между доставчици и купувачи на селскостопански и хранителни продукти на всеки етап от веригата за доставки.
По отношение на размера на бизнеса, всички държави-членки, с изключение на две, се позовават на размера на бизнеса като критерий за ограничаване на обхвата на приложение на законодателството. Например, някои държави-членки са насочени към взаимоотношения между доставчици, чийто годишен оборот е по-нисък от даден праг, и купувачи, чийто годишен оборот е по-висок от същия праг. Това е подходът, заложен в директивата. Праговете обаче се различават и в някои случаи държавите-членки са взели предвид само размера на купувача.
Разглеждайки забранените за нелоялни търговски практики, Директивата изисква забрана на специфичен набор от нелоялни практики, като ги разделя на две групи: „черен списък“, който се прилага за безусловните забрани, и „сив списък“, които са забранени практики, освен ако не са ясно договорени предварително в споразумение между доставчика и купувача.
От 16-те държави-членки пет въведоха двата списъка, както е установено в директивата. Всички държави-членки използваха списъци със забранени практики и повечето от тях следваха „черното“ и „сивото“ разграничение. Някои държави-членки добавиха допълнителни практики към „черния“ и „сивия“ списък, докато няколко други преместиха една или повече практики от „сивия списък“ в „черния списък“.
Директивата изисква държавите-членки да определят един или повече органи на национално ниво, които да прилагат правилата. Всички държави-членки определиха такива органи, като 13 избраха един единствен, а три – два. Всички те са избрали административни органи.
По отношение на подаването на жалби до определения изпълнителен орган, мнозинството от държавите-членки предвидиха разпоредби за поверителност относно самоличността на жалбоподателя в съответствие с директивата. Съответните условия се различават в зависимост от страната.
И накрая, по отношение на правоприлагането, най-често срещаните мерки са финансовите санкции, предвидени във всичките 16 държави-членки. Въпреки че Директивата не предвижда минимални и максимални прагове за финансови санкции, някои държави-членки го правят.
Европейският парламент и Съветът приеха Директивата относно нелоялните търговски практики във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти през април 2019 г. Директивата има за цел да защити фермерите, фермерските организации и други по-слаби доставчици на селскостопански и хранителни продукти срещу по-силни купувачи. Държавите-членки на ЕС трябваше да транспонират директивата в националното законодателство до 1 май 2021 г. и да я приложат 6 месеца по-късно. България е приложила транспонирането на директивата.