Вследствие на кризата с COVID-19 и стратегията „От фермата до трапезата“, Европейският съюз възнамерява да подобри координацията на европейско ниво, за да гарантира, че по време на кризи гражданите няма да бъдат изправени пред недостиг на храна. В приетия план за действие при извънредни ситуации се отчита цялостната устойчивост на веригата за доставки на храни в ЕС, посочват се малко на брой съществуващи недостатъци и се предлагат действия за подобряване на готовността. За тази цел Комисията ще създаде Европейски механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност – координирана от Комисията група от експерти в областта на веригата за доставки на храни, за да обменя данни и добри практики и да подобри координацията.
Кризата с COVID-19 доказа устойчивостта на секторите на земеделието, рибарството, аквакултурите и храните, тъй като не се допусна здравната криза да доведе и до криза в областта на продоволствената сигурност. С цел оказване на подкрепа на тези сектори ЕС предприе извънредни мерки.
Общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството (ОПОР) например предоставиха инструменти за противодействие на пазарните дисбаланси или на трудностите на производителите във връзка с паричния поток. Освен това, за да се гарантира движението на стоки и работници от критично значение в рамките на единния пазар, Комисията създаде „зелени ленти“ и публикува насоки, които позволиха тясна координация между държавите членки с цел безпроблемно преминаване на границите.
В някои области обаче е необходимо допълнително подобрение, за да продължат да се гарантират доставките на храни и продоволствената сигурност по време на криза.
Планът на ЕС за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност придобива още по-голяма значимост, предвид нарастващото въздействие на изменението на климата и на увреждането на околната среда върху производството на храни, както и предвид рисковете, свързани с общественото здраве, киберзаплахите или геополитическите промени, застрашаващи функционирането на веригата за доставки на храни.
Този план за действие при извънредни ситуации — от ключово значение за подобряването на готовността на ЕС — възприема подход на сътрудничество между всички публични и частни страни, които са част от веригата за доставки на храни. От частния сектор това включва например земеделски стопани, рибари, производители на аквакултури, производители на храни, търговци и търговци на дребно, както и превозвачи и специалисти по логистика. ЕС, националните и регионалните власти също ще заемат централно място в този план.
Самият план ще бъде приложен чрез Европейския механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност, който ще бъде създаден от Комисията.
Механизмът ще разчита на експертна група, състояща се от представители на държавите членки и на някои държави извън ЕС и участници от всички етапи от хранителната верига, и неговото функциониране ще се урежда от набор от правила и процедури. Групата ще заседава периодично и в случай на криза ще бъде свиквана да заседава с много кратко предизвестие и толкова често, колкото е необходимо.
Тя ще се съсредоточи върху конкретни дейности и набор от действия, които трябва да бъдат завършени между средата на 2022 г. и 2024 г.:
- прогнози, оценка на риска и мониторинг: подобряване на готовността чрез използване на наличните данни (включително относно метеорологичните условия, климата, пазарите); допълнителен анализ на уязвимите области и критичната инфраструктура на веригата за доставки на храни;
- координация, сътрудничество и комуникация: обмен на информация, най-добри практики, национални планове за действие в извънредни ситуации; изготвяне на препоръки за справяне с кризи; координация и сътрудничество с международната общност.