Научни становища от 2021 г. на екип от Международния съвет за изследване на морето показват по-бързо влошаване на запасите на арктическа треска от очакваното в Северния ледовит океан. Ето защо Европейският съюз има големи опасения, че Норвегия и Русия не се стремят да си сътрудничат с останалите заинтересовани страни и взимат решения, които водят до неустойчив риболов и управление на запаса.
Всъщност, учените съветват, че за да се защити Арктика, уловът следва да бъде намален с 43% през 2022 г., като да бъде в съответствие с най-добрите научни съвети за устойчиво управление. Противно на това, норвежко-руския план за управление, разработен без участие на международните заинтересовани страни, предвижда много по-малък спад от 20%. Норвегия и Русия избраха да се отклонят от международния стандарт за устойчиво управление, така наречения принцип на максимален устойчив добив, при управлението на този запас въз основа на техния двустранен план за управление. Още по-тревожно, от 2017 г. до 2020 г. квотите за арктическата треска, фиксирани от Норвегия и Русия, дори пренебрегнаха равнището, предвидено от двустранния им план за управление, като непрекъснато определяха по-високи квоти.
ЕС призовава Норвегия и Русия да си сътрудничат относно управлението на този запас, заедно с всички съответни страни с цел да се споразумеят за устойчиво и недискриминационно управление. Въпреки че ЕС и Норвегия имат различни тълкувания на договора от Париж, уреждащи управлението на рибарството в района, в продължение на повече от 35 години, заедно гарантираха стабилно управление на запаса. Като свидетелство за това успешно сътрудничество ЕС би очаквал Норвегия да се ангажира с ЕС преди приемането на драстична промяна в сравнение с миналите практики за управление и разпределяне на квоти.
Неотдавнашните решения на Норвегия и Русия водят до по-голям натиск върху този важен рибен запас, както и до дискриминационно отношение към рибарите от ЕС, които срещат трудности при признаването на правата им от норвежките власти. Подходът за определяне на квоти, които трябва да се ловят от други държави, без да се включват тези държави, противоречи на международното морско право. Дори определянето на квоти за риба над максималния устойчив добив рискува допълнително влошаване на съответните рибни запаси, притесняват се от ЕС, който се ангажира с устойчивото рибарство във всички води, в които оперират неговите кораби.