Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) настояват за пълна забрана за използване на глифозата в България. В тази връзка те водят кампанията „Мисли зелено! Земята го заслужава!“. Синдикатите посочват, че в много страни глифозатът е забранен – напълно или частично. С пълна забрана се отличават Виетнам, Мексико, Люксембург, скоро и Германия след 2023 г. Частична забрана за употребата му са наложили Белгия, Канада, Дания, Италия, Испания, Франция, Холандия. В България глифозатът все още не е забранен.
Синдикатите правят ретроспекция на важни събития, подкрепящи тяхното настояване.
Глифозатът е неселективен системен хербицид, който е най-широко използван и до днес в селското стопанство, в комуналните услуги, в железопътния транспорт. Той е активното химическо вещество в най-широко използвания хербицид, който се произвежда от 1974 г. Хербицидите са вид пестициди, предназначени за борба с плевелите. Пестицидите са отровни химични съединения, създадени от човека за борба с вредителите. Наименованието им произлиза от латински „pest”-вреда и “cide” – убивам.
Глифозатът е канцерогенен. За него днес има недвусмислени доказателства, че е причина за голям брой често срещани видове рак.
През 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) на Световната здравна организация, СЗО класифицира глифозата като „вероятно канцерогенен за хората“ – категория на опасност 2А. Според IARC е установено, че раковите заболявания, най-свързани с експозиция на глифозат, са неходжкинов лимфом и други хемато-ракови заболявания (на кръвта). Освен това докладът заключава, че експозицията на глифозат причинява ДНК и хромозомни увреждания в човешките клетки, както и генотоксични, хормонални и ензимни ефекти при бозайници. Съвсем наскоро преглед на съществуващи проучвания от Университета във Вашингтон установи, че излагането на глифозат увеличава риска от рак с 41%.
През 2019 г. са изследвани 315 000 селскостопански работници в ЕС, които работят с глифозати и при тях се констатира повишен риск от неходжкинов лимфом. Заключението е, че съществува „убедителна връзка“ между излагането на глифозати и неходжкинов лимфом.
През март 2017 г. Комитетът по оценка на риска към Европейската агенция за химични реагенти (European chemicals agency), след анализ на наличната научна информация, стига до извода, че глифозатът е химично вещество, способно да предизвика сериозно увреждане на очите, че глифозатът е токсичен за водните организми, но съществуващите научни свидетелства не позволяват да се признае глифозатът за канцероген, мутаген или вещество, токсично за половата система.
Вече има над 800 научни изследвания, свързани с веществото глифозат, които потвърждават токсичността му, както и потвърждават вредното влияние върху хората, които работят с него и върху потребителите на храната, която го съдържа. За съжаление все още липсват официални статистически данни за заболявания на потребителите, причинени от това активно вещество в храната.
Глифозатът е причина за замърсяване на водни басейни, има сериозно въздействие върху нецелеви и полезни организми и има остатъчност в околната среда в продължение на години.
Глифозатът е причина и за намаляване на биоразнообразието на екосистемите.
На базата на тази ретроспекция Федерацията на независимите синдикати призовава Европа да забрани употребата на глифозата.