Индустриализираната хранителна система е зависима от природните ресурси, които деградират в резултат от стопанската дейност, съобщават от Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тристепенната Европейска стратегия за развитие включва укрепване и мащабиране на био-базирани сектори, отключване на инвестиции и пазари, и бързо развитие на местните биоикономики.
За екологичното настояще и бъдеще на България, за състоянието на екосистемите и растителната ресурсна база за хранителните системи – представяме студията на гл. ас. д-р Елисавета Василева, която е учен в Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ в Садово към Селскостопанска академия.
Биоикономиката като съвременна парадигма е основана на използването на възобновяеми биологични ресурси във всички сектори на икономическата система с крайна цел постигането на затворен цикъл на производство.
Предпоставки за преминаване към новия модел на мислене са:
- наличието на политическа воля,
- социален диалог,
- научноизследователска и развойна дейност.
За възможно най-пълно оползотворяване на всички части на растенията е необходимо разработването на нови технологични процеси, преустройство и преоборудване на преработвателните предприятия, свързани със съответното финансиране. Прилагането на новите технологични решения е свързано с разработването на устойчиви и гъвкави модели за управление на производствените системи, чиято веществена основа са растителните ресурси. Според математическите модели богатите на видове екосистеми, включително и агроекосистеми, са по-продуктивни.
Поради тази причина съхраняването на биоразнообразието е ключов фактор за ефективността на икономиката, базирана на биологични ресурси.
Дългосрочната динамика на отношенията между регионалните икономически сектори в глобална среда са под въздействието на климатичните промени.
Цялата студия може да прочетете ТУК.