След средата на септември настъпват значителни промени в епидемиологичната обстановка относно високопатогенната инфлуенца А по птиците (ВПИП) H5 в Европа. Последните огнища на ВПИП H5N8 при птици, отглеждани в затворени помещения в североизточна Франция, Белгия и Люксембург са през август и началото на септември, след което няма съобщения за нови. ВПИП H5N1 се разпространява сред дивите птици (по конкретно патици, включително свирачка и зеленоглава патица) по протежение на миграционния път на диви птици в Северна Германия и Дания. Люксембург определя интродуцирането на нови птици като източник на инфекция, съобщават от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
През есенния сезон (до края на месец октомври 2021 г.) в България не са констатирани огнища и случаи на ВПИП при домашни и диви птици и птици, отглеждани в затворени помещения. Последните две констатирани огнища са на 5 май 2021 г. в област Пловдив. От изключителна важност са климатичните условия в страната ни през късната есен, от които зависи как ще се развие проникването на заболяването.
Над страната ни все още не се наблюдава засилен прелет на мигриращи птици по
Източноевропейския миграционен маршрут, като това у нас все още предстои.
За подтиповете, идентифицирани през периода 2020 – 2021 г. до месец септември,
трябва да се отбележи, че A(H5N1) е преобладавал два пъти повече от A(H5N8) при
дивите птици. Докато за целия епидемичен период 2020 – 2021 г., A(H5N1) е бил
около 10 пъти по-малко от A(H5N8) при дивите птици. При почти всички огнища,
открити през същия период при домашни птици и птици, отглеждани в затворени
помещения, е участвал само ВПИП A(H5N8).
Необходимо е постоянно наблюдение и надзор на вирусите на ВПИП A(H5) при
дивите птици в Европа. От октомври 2020 г. насам вирусите на ВПИП A(H5)
участват с многобройни генотипове, които продължават да мутират и да се реасортират и се разпространяват сред популациите на диви птици и домашни птици в европейските държави.
Дружеството за защита на дивите птици извършва постоянно мониториране
на видовете диви прелетни птици и в тясно сътрудничество с органите на ОДБХ по региони следва да организират кампанията за активен надзор на ВПИП A(H5), както и таргетните видове за активно събиране на проби за изследване.
Рискът от излагане на домашните птици, отглеждани в затворени помещения в България на ВПИП H5 все още е нисък на фона на липсата на активен прелет по миграционните пътища по Via Pontica и Via Aristotelis. С настъпване на късната есен и зимния период на Балканите и създаването на условия за неговото активизиране е необходимо осигуряването на ранно откриване и оповестяване на бизнес операторите за повишаването на рисковете от ВПИП H5 и засилване на мерките за биосигурност в промишлените ферми на територията на страната.
Цялата научна статия прочетете ТУК.