Учените от Института по аграрна икономика създадоха книгата „Механизми и форми на управление на агроукосистемните услуги в България“. Разработката е по научноизследователски проект, финансиран от Селскостопанската академия. Книгата представя резултатите от първото широкомащабно проучване на механизмите и формите за управление на екосистемните услуги в българските ферми.
От Институтът съобщиха, че най-напред са идентифицирани вида и размера на съхраняваните и „произвеждани“ екосистемни услуги от земеделските стопанства в страната. След това са откроени използваните вътрешни, пазарни, договорни, колективни, тристранни и т.н. форми на управление на агроекосистемните услуги от различен вид, и в зависимост от типа на агроекосистемата и земеделския производител. Извършено е дълбочинно изследване на преобладаващите форми за управление на основни агроекосистемни услуги като осигуряване на външен достъп на територията на фермата, опазване на биоразнообразието, опрашването на растенията, биопроизводството и др. Установени са връзките между агроекосистемните услуги и специализация, местоположение и тип на стопанствата пол, възраст и образование на менажерите/собствениците. Оценена е ефективността на различните форми за управление на агроекосистемните услуги, посредством анализ на преките и допълнителните разходи, свързани със снабдяването и управлението на агроекосистемните услуги и на икономическите, социалните и екологическите ефекти за стопанствата и другите агенти. Идентифицирани са основните поведенчески, икономически, институционални, природни и т.н. фактори, които стимулират или ограничават „производството“ на екосистемни услуги от земеделските производители. Направен е дълбочинен анализ на развитието и ефективността на биологичното производство като една от основните форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от нашите ферми. Представен е многоаспектен анализ на почвите като част от агроекологичен ресурс на България, на примера на селските райони в Южен централен район. Оценени са възможностите за ползване на утайките от пречиствателните станции за отпадни води в земеделието като специфична форма на агроекосистемна услуга. Анализирано е използването на категорията клиентска стойност в управлението на услугите на агроекосистемите. Очертани са насоки за подобряване на научните анализи, обществените политики и фермерските стратегии за ефективно управление на услугите на агроекосистемите.
Още информация за книгата, както и за онлайн вариантът и можете да намерите ТУК.