Центърът за оценка на риска по хранителната верига представи научен обзор относно производството на изкуствено месо. Темата е била разгледана от Еврогрупата за животни в Брюксел, където петима членове на Европейския парламент (ЕП) са споделили най-важните приоритети, които са си поставили по отношение подобряване благосъстоянието на животните. Всички те се обединяват около позицията, че са необходими нови и усъвършенствани законодателни мерки за подобряване на кризата в хуманното отношение към животните в Европейския съюз (ЕС). По време на тази среща лектори са дали на аудиторията храна за размисъл с презентации за разработването и използването на лабораторно (клетъчно) месо за храна на хората, като нов алтернативен източник на протеини.
Лекторите подчертаха, че производството на месо от клетъчни култури ще изисква
99% по-малко земеползване от конвенционалното месо и няма да се умъртвяват
толкова животни, т.е. ползите за хуманното отношение към животните ще са големи.
Какво означава култивирано месо?
Клетъчното месо е алтернатива на месото от живи животни, като се произвежда
на базата на отглеждани in vitro клетъчни култури от животински клетки. Това може да
са клетки от говеда, пилета, риба, скариди или друг животински вид, произведени в
лаборатория. Освен клетъчно месо се използват и много други термини – култивирано месо, фалшиво месо, изкуствено месо, синтетично месо, месо от епруветка, месо без месо, месо без клане/месо без жертви, „безплътно“ месо, in vitro месо, лабораторно
месо/отглеждано в лаборатория месо, месо от клетки/клетъчно месо, „чисто месо“,
дори Франкенщайн месо и научнофантастично месо. „Чисто месо“ е алтернативен
термин, който се предпочита от някои журналисти, защитници и организации, които
подкрепят технологията. Някои компании дори го наричат „новото природно/естествено“.
От какво е направено лабораторно отгледано месо?
Изкуственото месо (форма на месен протеин) се добива чрез размножаване на
стволови клетки от мускулна тъкан на животно, известно като животно донор, които се
поставят в серум. Серумът обикновено се получава от кръвна плазма на неродени
телета/кончета – получаването ѝ изисква приколването на бременни крави (или коне) и
извличане на кръвта на плода за добиване на серум, в който да се отглеждат стволовите клетки.
Въпреки цялата популярна медийна ярост, която се разпространява относно
перспективите за производство на „лабораторно отгледано“ месо, има една „по-тъмна
страна“ на култивирането на мускулни клетки в лаборатория за производство на
храни.
Ахилесовата пета на лабораторното месо е именно серумът, в който се отглеждат клетките – фетален говежди серум (FBS). Това е тема, на която се обръща малко
внимание, отчасти защото тези, които се занимават с лабораторно месо, по ирония на съдбата се опитват да създадат по-хуманен свят.
Но биологията е сложна и има много допълнителни фактори, които са
необходими за поддържането на клетъчния метаболизъм и растеж на клетките извън
тялото. Традиционно изследователите използват фетален говежди серум за доставяне на различни растежни фактори, хормони и други компоненти, необходими за оцеляването на клетките в лабораторните условия. Понякога се използват и конски
серум, екстракт от пилешки ембриони и други видове серуми.
Всяка година в света се произвеждат около половин милион литра FBS от до два милиона телета. След като кравата майка е заклана, матката й, съдържаща плода, се отстранява и кръвта на фетуса се източва. Използват се само фетуси на възраст над три месеца, в противен случай сърцето е твърде малко, за да се пробие. Дали по време на тази манипулация плодът вече е умрял от недостиг на кислород (аноксия) е много спорен. Независимо от това, няма практика да се прилага анестезия.
Много компании, разработващи лабораторно месо насочват стремежа си в
разработване на хранителна среда на растителна основа (синтетична алтернатива на
феталната плазма), за да избегнат отрицателното отношение на консуматорите, но
създадените до момента такива среди все още не дават задоволителни резултати за
търговско производство и ползването им очевидно все още е прекалено скъпо.
Трудността идва от това, че за да растат клетките се нуждаят от протеините във FBS –
той съдържа хиляди компоненти (хормони, ензими и т.н.) и е трудно да се знае кои са
най-жизненоважни.
Използването на клетъчно месо за храна събужда редица трудни за решаване
въпроси и проблеми, които тепърва предстои да бъдат осмисляни – въпроси за
здравето и безопасността на потребителите, проблеми с ролята на генетичните
модификации, отражението върху околната среда, необходимостта от
допълнително регулиране и контрол при производството, отражение върху
икономиката, религиозни съображения, и не на последно място въпросите за „изкуствеността“ на този продукт и тежките етични проблеми, които това производство поражда.
Потенциални ползи
Една от най-големите ползи, които производителите на изкуствено месо изтъкват
са положителните въздействия върху околната среда:
- По-малко заклани животни – ще има по-малко нужда от отглеждане на крави, ако лабораторното месо стане по-популярно, което потенциално може да намали емисиите на парникови газове.
- По-малко използване на земя и вода – това вероятно ще последва, тъй като помалко крави ще трябва да бъдат отглеждани и те ще изискват по-малко храна.
- Повече хора могат да имат достъп до месо – тъй като населението на света
продължава да расте, отглеждането на достатъчно животни, за да се хранят
хората, ядящи месо, ще окаже влияние върху планетата. Лабораторното месо
може да бъде един вариант за хранене на повече хора с животински протеин, без
да се изчерпват толкова ресурси. Дори и днес, само около 5% от американците
са вегетарианци, така че в света все още има голямо търсене на месо.
Лабораторно отгледаното месо, казват адвокатите, осигурява решение на проблема с недостига на месо и е по-добре за екологията като цяло. - Месото, отглеждано в лаборатория ще намали многото проблеми, които
съпътстват традиционното производство, като например прекомерната употреба
на антибиотици и развитието на устойчивост към тях в бактериите, мъчителните
условия, при които се гледат животните в индустриалното животновъдство,
бактериалното замърсяване, животинските отпадъци и др.
Потенциални опасности и опасения
Вегетарианците отдавна са запознати със заместителите на месото – включително
„месо, кайма и колбаси“, произведени от соя или „хрупкави пилешки хапки“, направени от растителен протеин. Но за любителите на месото това не е достатъчно и –
„пържолата е пържола, ако идва от крава“. Освен етичният аспект има още няколко ключови въпроса, свързани с производството на изкуствено месо:
- Лабораторно отглеждано месо съдържа животински продукти и ако в бъдеще стане търговски жизнеспособен продукт, учените ще продължат да отглеждат
нови породи животни. Те ще продължат да експериментират с клетки от
различни видове животни и тези животни ще бъдат развъждани, държани,
затворени, използвани и убити в безкрайното търсене на по-добър продукт; - Тъй като настоящите изследвания на лабораторно отглежданото месо използват
животни, то не може да се нарече свободно от жестокост и закупуването на
продукта би подкрепило страданията на животните; - Тъй като лабораторно отгледаното месо е в ранна детска възраст, твърде рано е да се каже дали екологичните предимства определено ще се появят;
- Много е скъпо да се произвежда;
- Най-големият проблем е високият му въглероден отпечатък, дължащ се на
интензивните енергийни нужди, необходими за производството му.
производителите твърдят, че това ще се подобри с развитието на
производството в промишлени мащаби; - Вкусът не е непременно привлекателен за всички;
- Все още не е ясно как трябва да бъде регулирано и етикетирано;
- Не е напълно известно колко е здравословно и какво е хранителното
съдържание в сравнение с истинското месо.
Целият научен обзор можете да прочетете ТУК.