През месец юни животните от млечно направление, се изхранват основно на паша. Това не изключва подхранването с концентрирани фуражи в количества зависещи от индивидалното телесно състояние и млечност на животните.

Груба грешка и разпространена практика е пашата на животни в райони граничещи с натоварен автомобилен транспорт.Трябва да се знае, че той замърсява околната среда включително растенията в радиус от стотици метри. В повърхностния слой на зелената маса се натрупват олово, 3-,4-бензспирени и други вредни вещества. Чрез млякото на така хранени животни, оловото постъпва в човешкия организъм. Натрупва се (комулативен ефект) предимно в костния мозък и при достигане на определени количества дава тежки поражения на кръвотворните органи (респективно кръвта) и централната нервна система. 3-,4-Бензспирените са другият важен замърсител от автомобилния транспорт, които отново чрез млякото постъпват в човешкия организъм. Те причиняват ракови заболявания-канцерогенен ефект, както и тератогенен ефект-увреждат човешките ембриони.
Високите летни температури са причина за някои неблагополучия в животновъдството. Ето по-важните от тях:
- Влошаване качествата на млякото. При определени условия млякото е идеалната хранителна среда за развитие на бактерии и други микроорганизми. Те разграждат млечната захар до млечна киселина, а това влошава технологичните му качества. Някои от съставките на млякото имат бактерицидно и бактериостатично действие. То се запазва по-дълго време при по-кратък период от доене до охлаждане; при по-ниска температура на охлаждане(4-5 градуса за 36-40 часа); при по-добра хигиена на доенето, т. е. замърсяване с по-малък брой микроорганизми.
- Маститите при млекодайните животни са друг проблем в животновъдството в летните месеци. Най-важно условие за предотвратяването им е високата хигиена на доенето. Обръща се внимание не само на дезинфекцията на вимето, но и на изправността и хигиената на доилните агрегати. Малки повреди, както и неумелото манипулиране при ръчното доене могат да травмират вимето.
– Рани на вимето и млечните папили, причинени от механични фактори, като храсти, удари с рога и други случайни наранявания. Повърхностните рани се обработват с антисептични средства (например йодна тинктура) и се посипват с прах за рани (най често сулфатиацол). Дълбоките рани с изтичане на мляко се лекуват задължително от ветеринарен лекар. - Топлото юнско време е причина за бързото разваляне на фуражите. На прасетата и птиците трябва да се залагат в хранилките, толкова фураж и отпадъци от домакинството колкото могат да се приемат за еднократно хранене. Това би спестило проблеми като храносмилателни разстройства, намаляване на продуктивността, смъртност и преразходи на фуражи.