Аналитичното изследване на автентичността на храните и фуражите е основен аспект на защитата на здравето на потребителите, съобщават от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. По тази причина Федералният институт за оценка на риска на Германия (BfR) участва в разработването, валидирането и оценката на аналитични стратегии и методи за тестване на автентичността (определянето на състава и произхода) на храните.
Какво представляват измамите с храни?
Понастоящем, в европейското законодателство не е регламентирана единна правна дефиниция на термина „измама с храна“. Най-общо казано, под измами с храни се разбира умишленото пускане на пазара на храни с намерение да се постигне финансова печалба, като се въведат в заблуда потребителите по отношение качеството и състава на храната. Това се случва чрез умишлена промяна в състава на храната, както и чрез деклариране на неверни данни за храната чрез процеса на етикетиране, т.е. върху етикета умишлено се отбелязва подвеждаща или се пропуска съществена информация за храната.
Кои са най-често срещаните видове измами с храни?
Съществуват няколко различни вида измами с храни – самостоятелно или комбинирано те представляват:
1. Добавяне на нехарактерна (екзогенна) субстанция, за да се придаде по-добро качество или да се постигне определен визуален ефект на храната.
2. Добавяне на компонент на храната в допълнително количество (ендогенно хранително вещество), за да се придаде по-добро качество или да се постигне определен визуален ефект на храната.
3. Смесване на храни от различни географски региони или смесване на храни с различен растителен или животински произход без подходящото етикетиране.
4. Използване на необявени или забранени производствени процеси.
5. Фалшива декларация –поставяне на неверни подробности или претенции/твърдения на етикета на хранителния продукт.
Целият материал можете да прочетете ТУК.