Препоръките дават указания за изискванията към държавите-членки за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Европейската зелена сделка. Те имат за цел да подпомогнат държавите-членки при изготвянето на техните стратегически планове, като идентифицират ключовите области, върху които всяка държава-членка трябва да се съсредоточи, за да гарантира постигането на целите на ОСП, както и да допринесе за постигането на целите на Зелената сделка. Те също така предоставят анализ на всеки селскостопански сектор и селските райони, като ги свързват с бъдещите цели на ОСП, както и конкретни референтни стойности за всяка цел за зелена сделка.
Правно обвързващи ли са препоръките за държавите-членки?
Препоръките не са правно обвързващи сами по себе си. Въпреки това Комисията ще одобри стратегическите планове на ОСП преди прилагането на новата ОСП, след като бъдат официално представени от държавите-членки. По време на процеса на одобрение, който ще се основава на критериите, заложени в бъдещия регламент за стратегическия план за ОСП, Комисията ще използва препоръките като важен референтен документ за оценка на плановете.
Как се насърчават държавите-членки да постигнат целите на европейската зелена сделка?
В препоръките Комисията предоставя анализ на селскостопанския сектор и селските райони на всяка държава-членка. Този анализ включва оценка на националната ситуация във връзка с европейските цели за зелена сделка, включително до 2030 г. намаляване с 50% от употребата и риска от пестициди, намаляване с поне 20% от употребата на торове, намаляване с 50% на продажбите на антимикробни средства, използвани за селскостопански животни и аквакултури, както и достигане на 25% от земеделските земи под биологично земеделие и осигуряване на 100% бърз широколентов достъп в селските райони.
Тази оценка доведе до идентифициране на различните нива на необходимите усилия за всяка цел и за държава-членка. Въз основа на това Комисията представи конкретни препоръки към държавите-членки за изготвянето на техните стратегически планове за ОСП, като осигури връзка с амбицията за Зелена сделка.
В своите стратегически планове за ОСП държавите-членки ще изготвят стратегия за намеса, която трябва да обясни как ще използват инструментите на ОСП за постигане на целите на ОСП въз основа на техните местни условия и нужди. Това ще отговори и на целите на Зелената сделка.
Препоръките улесняват идентифицирането на нуждите на държавите-членки, особено по отношение на целите на Зелената сделка. По-специално, Комисията ще поиска от държавите-членки да определят изрични национални стойности за шестте цели на Зеления договор, които трябва да превърнат амбицията на ЕС на ниво Зелена сделка в конкретни стремежи на национално ниво. Референтните стойности, предоставени от препоръките, ще бъдат особено полезни в този процес.
Какъв е графикът по отношение на стратегическите планове на ОСП?
Конкретният график относно стратегическите планове на ОСП, включително официалното представяне от държавите-членки и одобрението на Комисията, ще зависи от резултата от преговорите със съзаконодателите.
Амбицията на Комисията е политическо споразумение да бъде сключено до пролетта на 2021 г. Тогава държавите-членки ще имат срок до 1 януари 2022 г., за да представят своите планове. Комисията трябваше да одобри плановете до 1 януари 2023 г., когато ще се осъществи прилагането на новата ОСП.
Между момента, в който държавите-членки представят своите планове и Комисията ги одобри, структурираният диалог ще продължи. Например, Комисията ще отправя наблюдения до държавите-членки като част от процеса на одобрение.
Какво препоръчва Комисията на държавите-членки по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове?
Комисията признава, че намаляването на емисиите на парникови газове е ключово предизвикателство за селскостопанския сектор на ЕС като цяло, особено в контекста на амбицията на Зелената сделка да бъде въглероден неутрален до 2050 г. и целта за 2030 г. за намаляване с 55% емисии на парникови газове.
Комисията подготвя пакет от предложения за юни 2021 г. за подобряване на приноса както на селскостопанския, така и на земеползвателния сектор за тази нова, амбициозна цел.
Поради това Комисията препоръчва на всички държави-членки да намалят своите емисии на парникови газове в селското стопанство, особено от управлението на добитъка или почвата, като вземе предвид разликите между държавите-членки в това отношение. За целта Комисията насърчава използването на по-интелигентно, по-прецизно и устойчиво земеделие, основано на споделянето на знания и технологиите. Например това може да помогне за по-добро управление на хранителните вещества, по-прецизно използване на продукти за растителна защита и подобрения в управлението на добитъка и оборския тор. В допълнение, комбинирането на добитък, култури и гори също може да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове. И накрая, Комисията подчертава неизползвания потенциал на поглъщането на въглерод, както и необходимостта от защита на богати на въглерод почви като торфища и влажни зони.
Комисията също така подкрепя и препоръчва развитието на въглеродното земеделие като нов бизнес модел за земеделските производители. Такива схеми за отглеждане на въглерод също могат да бъдат подкрепени чрез новите еко-схеми на ОСП.
Как други фондове на ЕС могат да помогнат за постигането на целите на ОСП?
Понастоящем различни политики на ЕС подкрепят и играят важна роля в селските райони в допълнение към ОСП, включително регионални, кохезионни и социални политики и редица други политики на ЕС като тези, които се занимават с енергетика, транспорт, свързаност, околна среда или климат.
В препоръките към държавите-членки Комисията подчертава как други фондове на ЕС могат да допринесат за по-нататъшното развитие на селските райони. Необходимо е по-голямо взаимодействие с други фондове в това отношение.
Освен това фондът от следващото поколение на ЕС поставя специален фокус върху цифровия преход, част от плана за възстановяване на ЕС. Това ще бъде важно за постигането на целта за 100% достъп до бърза широколентова връзка в селските райони до 2025 г.
И накрая, „Хоризонт Европа“ и предложената мисия на ЕС за здравето на почвите и храните също ще бъдат ключови за постигането на целите на ОСП. Те ще финансират изследвания и иновации в храните и селското стопанство, което ще доведе до разработването на ключови инструменти и практики за устойчиво земеделие и по-добро управление на природните ресурси.