През тази пролет група учени и изследователи на природата канят всички желаещи да вземат участие в най-голямата кампания за наблюдение на лечебна иглика в цяла Европа „Търси се иглика“. Идеята за общоевропейското наблюдение тръгва от една кампания, стартирала през 2019 г. в Естония, в която любители на природата наблюдават цветовете на повече от 200 000 иглики. Кампанията даде нова представа както за приложни, така и за фундаментални изследвания.
„Идеята е лесна: отивате някъде сред природата, намирате специфичното жълто пролетно цвете – лечебна иглика (Primula veris) – поглеждате вътре в цвета и изпращате наблюдението си и няколко снимки чрез уеб страницата https://nurmenukk.ee/bg на изследователите. След като периодът на цъфтеж приключи, учените ще анализират данните и ще дадат обратна връзка за откритията на всички участници“, споделя Спас Узунов от Българска фондация Биоразнообразие, който координира кампанията в нашата страна.
Интересът към лечебната иглика датира още от времето на Чарлз Дарвин, който я е изучавал старателно. Чрез колективно събиране на информация за вида като типично тревисто растение, учените се надяват не само да научат повече за игликата, но и да усъвършенстват разбирането си за състоянието на други сходни видове, и да може да се оцени влиянието на промените в естествената среда върху някои важни аспекти от биоразнообразието.
„Лечебната иглика е хетеростилна – това означава, че различните разновидности на растението са с различни цветове. Наричаме тези разновидности тип S и тип L. За да се възпроизвежда успешно, тип L трябва да разпръсква поленовите си зърна към тип S. Това работи и в обратна посока – поленът от тип S трябва да достига до тип L. Поради това растението не може да се самоопрашва, с което се предотвратява възникването на генетична ерозия. Кръстосаното опрашване насърчава генетичния обмен и увеличава генетичното разнообразие. А то е важен фактор за запазването на жизнеспособността и дълготрайната устойчивост на вида. Потокът на полен между тези два типа цветове се осъществява единствено от опрашващи насекоми, които имат ролята на медиатори в този сложен „брачен договор“. За да осигурим благосъстоянието на растението, трябва да направим това и за опрашващите насекоми – дивите, медоносните и земните пчели, пеперудите и други малки, но безценни помощници“, разяснява още Спас Узунов.
В популациите на лечебна иглика съотношението между броя на тип S и тип L обикновено е равностойно – приблизително 50:50. Възникването на дисбаланс намалява възможностите на растенията да откриват подходящ партньор, възпрепятствайки опрашването и генетичния обмен, а това от своя страна намалява жизнеспособността на растенията. Затова участниците ще събират и споделят и тази ценна информация кой тип е растението.
Обикновените затревени площи, които са предпочитани от лечебната иглика, стават все по-редки в модерния свят, което води до спад в растителните популации, които разчитат на тях като място за живот. А това може да причини дисбаланс в бройките от тип L и тип S до такава степен, че единия тип да изчезне изцяло от средата.
Всеки любител на природата е добре дошъл да се включи в инициативата „Търси се иглика“ – подробности за вида и как да го разпознае, снима и сподели може да намери на https://nurmenukk.ee/bg .През 2021 в кампанията се включват повече от 20 държави от цяла Европа. В България партньори са Българска фондация Биоразнообразие.