Членовете на Комисията по земеделие в Европейския парламент се обявиха за „смели, но балансирани мерки“ с оглед на Стратегията за биологичното разнообразие. Членовете се обединиха, че трябва да се направи всичко, за да се спре загубата на биологично разнообразие в ЕС. С 5 гласа въздържал се, 35 от членовете на Комисията гласуваха за и 8 против изявлението до водещата Комисия по околна среда, кагато на 22 април има насрочето заседание. Селскостопанските политици подчертават значението на биологичното разнообразие, за да се гарантира устойчива хранителна система на ЕС и по този начин продоволствена сигурност в дългосрочен план. За тази цел ЕС се нуждаеше от нова, амбициозна стратегия, основана на научен консенсус, но в същото време и на социална и икономическа устойчивост.

Комисията по земеделие счита, че Общата селскостопанска политика (ОСП) играе ключова роля за опазването на биологичното разнообразие, поради което призовава земеделието и горите да бъдат включени в дебата.
Земеделските производители от ЕС също настояват за по-силни стимули за защита на биологичното разнообразие. Фермерите ще трябва да участват в прилагането на мерките и трябва да бъдат консултирани предварително.
Новата Стратегия за биологичното разнообразие, представена от Комисията на ЕС през май миналата година – един от стълбовете на Зелената сделка – предвижда най-малко 30% от сухоземните и морските зони на Европа да бъдат превърнати в „ефективно управлявани защитени зони“ до 2030 г. Освен това има изискването поне 10% от земеделската площ да бъде проектирана отново „с елементи на ландшафта с голямо разнообразие“. Освен това, според волята на Комисията в Брюксел, в ЕС трябва да бъдат засадени още 3 милиарда дървета и да бъдат ренатурирани 25 000 километра реки.
Междувременно Комитетът по земеделие подчертава в своето становище, че новите мерки и цели следва да произтичат от оценка на въздействието и изчерпателна научно обоснована оценка на въздействието. Следва да се преразгледа кумулативното въздействие върху социалната и икономическата устойчивост на европейското земеделие и горско стопанство, селските райони и продоволствената сигурност.
Освен това, от гледна точка на селскостопанските политици, е важно да се оценят потенциалните рискове от преместването на загубите от биологичното разнообразие в трети страни. По-конкретно, има опасения, че местното производство ще бъде поставено в неравностойно положение от правилата на ЕС, които са твърде строги и в резултат на това ще бъдат заменени от вноса от трети страни.
Докладът на Комитета по земеделие също разглежда значението на търговските споразумения за защита на биологичното разнообразие. Панелът препоръчва такива споразумения да насърчават биологичното разнообразие. В същото време трябва да се гарантира, че вносът отговаря на стандартите, използвани от европейските фермери. Комисията настоява и за спиране на вноса на селскостопански продукти, свързани с обезлесяването.
В становището до Комисията по околна среда също се подчертава, че земеделските производители се нуждаят от по-широк избор от „алтернативни, ефективни, достъпни и екологични“ продукти за растителна защита. Това е необходимо, за да се намали допълнително употребата на химически агенти.
Освен това земеделците настояват Комисията на ЕС да адаптира съществуващите разпоредби по такъв начин, че да се ускори въвеждането на нови, алтернативни продукти за растителна защита с по-ниски въздействия върху околната среда.
Също така е необходимо да се дадат подходящи стимули и компенсации на земеделските производители, които вече използват устойчиви практики за управление на вредителите.
По отношение на предложението на Европейската комисия за разширяване на строго защитени територии, Комисията по земеделие настоява земеделските стопани да имат поне право да извършват селскостопански дейности, които отговарят на целите за защита или дори да имат положителен принос за биологичното разнообразие. В същото време от държавите-членки се изисква да компенсират земеделските производители, които работят в защитени зони по Натура 2000, за увеличените им производствени разходи поради мерки за опазване и опазване.
Освен това земеделските политици от ЕС искат да гарантират, че държавите-членки по-добре защитават местните породи животни и противодействат на загубата на биологично разнообразие сред селскостопанските животни.
Комисията по земеделие също така призовава националните органи да засилят контрола върху употребата на вещества в продуктите за растителна защита, които са вредни за опрашителите, като по този начин намаляват високата смъртност на опрашителите в целия ЕС. За тази цел държавите-членки следва да включат мерки за защита на опрашителите в стратегическите планове на ОСП.