Разпространението на Covid-19 като пандемия в световен мащаб причини десетки хиляди смъртни случаи. Това е уникално събитие в човешката история – не защото досега не е имало заразни и тежки болести, а поради скоростта, с която се разпространи по планетата и поради факта, че ограничава приблизително една трета от човечеството до някаква форма на „социално дистанциране“. Това съобщават в научен доклад от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Тъй като Световната здравна организация (СЗО) определи Covid-19 като пандемия, много епидемиолози, вирусолози и биолози станаха фокус на обществено внимание, давайки обяснения и мнения относно перспективите за това как ще продължи разпространението. Все още, обаче много слабо са анализирани определящите причини за появата на вирус, който застава на върха на тревожния списък с инфекциозни заболявания: 2009 г. (инфлуенца по свинете – свински грип), 2013 г. Инфлуенца А по птиците субтип H7N9, 2014 г. – Ебола, 2015 г. Инфлуенца А по птиците субтип H5N2, 2016 г. – Zika.
През последните десетилетия се наблюдава една тревожна тенденция – природно огнищни зоонози, чийто резервоар са диви животни, живеещи в определени райони на Африка, Азия, Латинска Америка и Австралия, да напускат техните предели и да предизвикват масови заболявания при хората в преди това благополучни райони, превръщайки се в сериозен проблем за общественото здравеопазване. Причините за това са много и от различен характер и най-важните от тях са: глобалните климатични промени, интензивните търговско-икономически и социални отношения, промените в селскостопанските практики, туризма и др.
Увеличаването на появата на нови зоонози обаче се дължи не толкова на настъпилите еволюционни и биологични промени в човека, колкото на промяна в екологичните му взаимоотношения с другите видове и околната среда. Това е така защото нито един животински вид не обитава така повсеместно планетата и не контактува с толкова много други видове както човекът. В условията на променящата се екологична среда, човекът е изложен на различни патогенни причинители, характерни за животните, към които не притежава естествена невъзприемчивост. Повечето пандемии от последните години, като СПИН, тежкият остър респираторен синдром (SARS) през 2003 г., близкоизточният респираторен синдром (MERS) през 2012 г., корона-вирусната инфекция (Covid-19) през 2019-2020 г., пандемичният грип, предизвикан от новия тройно реасортиран H1N1 инфлуенца вирус през 2009 г. и др. са причинени от вируси, които са с животински произход и са възникнали в резултат от екологични, демографски, технологични или социално-икономически промени. В контекста на казаното до тук следва да се има предвид, че всяка една болест може да се появи навсякъде и по всяко време, стига да са налице съответните условия и детерминанти (определящи фактори).
Екологичните или социално-икономическите промени (като промяна в начина на използване на земята), могат да променят динамиката на предаването на потенциалния зоонозен патоген в гостоприемниковата популация или до адаптирането му към други гостоприемникови видове и му позволяват да разшири присъствието си в рамките на своя ареал или да се разпространи отвъд него, както и да се прехвърли в друга гостоприемникова популация, различна от човека. Всяка от тези промени увеличава възможността на патогена да осъществява нови контакти и да се прехвърли върху хора. Движещите механизми на този първи етап обикновено са широкомащабни екологични, селскостопански или демографски промени, като населването на селскостопански животни в региони, в които преди това не е имало такива или на диви животни от един регион в друг. Пример в това отношение е появата на вируса Nipah в Малайзия през 1997 г. след изграждането на промишлени свинеферми и овощни градини в регион, обитаван от плодоядни прилепи (естествен резервоар на вируса).
Появата на нови зоонозни патогени се благоприятства от няколко основни фактора: експлозивното нарастване на населението на земята и свързаните с него процеси на овладяване на нови територии, интензифицирането на селскостопанската дейност, строенето на язовири, изсичането на горите, урбанизацията, промените в технологията на отглеждане на животните, оживяването на стопанско-икономическите връзки и туризма, въвеждането на нови технологии във ваксинопроизводството и производството на фуражи, безразборното използване на лекарствени средства, водещо до селекционирането на лекарствено устойчиви микроорганизми и др., които влияят върху природното равновесие и водят до промени в екологичните ниши, обитавани от различни растителни и животински видове и до появата на нови за дадени региони заболявания и за тяхното бързо и широко разпространение по цял свят.
Всички тези инфекциозни заболявания и особено настоящата пандемия с новия коронавирус ясно показват неразривната връзка между здравето на човека и света на животните, и още повече значението на това как се отнасяме към животните – как ги отглеждаме и използваме, как ги търгуваме, и как защитаваме естествените им местообитания, и как това обратно се отразява в живота на глобализираното ни общество.
Целият научен доклад можете да прочетете ТУК.