Министерството на земеделието, храните и горите представи приоритизираните потребности по специфичните цели и интервенциите, включени по Първи стълб от Стратегическия план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Националният документ за подпомагане на земеделските производители бе представен по време на 14-тото заседание на Тематичната работна група от заместник-министрите на земеделието, храните и горите Георги Събев и Явор Гечев, както и експерти от аграрното министерство. Той обхваща интервенции по девет специфични цели и една хоризонтална.
Първата специфична цел е свързана с подпомагане на земеделските доходи и устойчивост на селскостопанския сектор. В рамките й са идентифицирани три потребности, които могат да се реализират с интервенции по Първи стълб. Една от тях е сближаване на доходите на земеделските стопани с тези от други сектори. Друга потребност е увеличаване на икономическия потенциал на малките и средните стопанства, а третата е увеличаване на икономическия потенциал на приоритетните сектори Втората специфична цел е свързана с повишаване на конкурентоспособността и засилване на пазарната ориентация на стопанствата.
Специфична цел четири е първа от целите, свързана с околната среда и климата. Тук Първи стълб има принос към покриването потребност 2, която предвижда увеличаване на органичния въглерод в почвата, за което има предвидена еко-схема.
Друга екологична цел включена тук е насърчаване на устойчивото развитие и ефективното управление на природните ресурси, в това число вода, почва въздух, включително намаляване на зависимостта от химикали. С интервенции по Първи стълб по тази специфична цел са адресирани 5 потребности, от които три с много висок приоритет, свързани с поддържане на баланса при разнообразието на културите, устойчива употреба на препарати за растителна защита и торове, както и подобряване на качеството на почвите.
Специфична цел шест има принос към спирането на загубата на биологично разнообразие и обръщане на тенденцията за подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта. По време на разработването й като потребности с много висок приоритет са определени необходимостта от опазване и подобряване на природозащитното състояние на видовете птици, свързани с обработваеми земи и насърчаване на практиките за разширяване на биологичното земеделие.
Специфична цел седем е насочена за привличане и подкрепа на млади стопани. Свързана е с общоевропейски приоритет за привличане на повече млади хора в сектора и обновяване на поколенията.
Специфична цел девет включва потребности по отношение за качествена и питателна храна и хуманното отношение към животните. С интервенциите по Първи стълб се адресират нуждите, насочени към насърчаване на биологичното производство и подобряване използването на препаратите за растителна защита и торове, които са определени с много висок приоритет. Преди разработването на целите и интервенциите са направени предварителни анализи и преглед. Концепцията за определянето и приоритизирането им включва 4 основни групи критерии. Първата група отчита факторите, които налагат необходимост от спешни действия. Следващата група критерии имат политическо значение в контекста на ОСП. Третата е свързана с приоритети, които се основават на ефективността. На последно място е приложимостта на инструментите на ОСП за финансиране на дадената потребност.
В новата ОСП 25% от годишния бюджет по директните плащания ще бъде насочен към еко-схеми, обяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Явор Гечев. Той припомни, че годишно в страната ни се разпределят около 1,1 млрд. лева по директните плащания.
През новия програмен период земеделските стопани ще могат да кандидатстват по 10 схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, т. нар. еко-схеми. Това са еко-схема за поддържане на биологично земеделие (земеделски площи); еко-схема за поддържане на биологично земеделие (селскостопански животни); еко-схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура; еко-схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал; еко-схема за намаляване използването на пестициди; еко-схема за екологично поддържане на трайните насаждения; еко-схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи; еко-схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми; еко-схема за разнообразяване на отглежданите култури и буферни екологични ивици.
Заместник-министър Гечев уточни, че всяка от интервенциите отговаря на определени цели на Зелената сделка. По думите му, мерките са лесно изпълними и са с доброволен характер. „Сега ще заложим параметри, които обаче на втората година от изпълнението на Стратегическия план ще трябва да се актуализират“, посочи още той. Заинтересованите страни бяха запознати с видовете интервенции по еко-схемите, условията за допустимост по тях, както и изискванията за кандидатстване.
В рамките на Тематичната работна група бяха представени и схемите за обвързано подпомагане за животни, плодове и зеленчуци, както и тези за необвързаните плащания. Всички схеми, които страната ни прилага по обвързана подкрепа и към момента, ще останат и в новата ОСП.
Аграрният заместник-министър съобщи, че в края на месец октомври предстои да бъдат обсъдени интервенциите по Втори стълб, а именно подпомагането по Програмата за развитие на селските райони. „Предвиждаме и схеми, които ще допълнят Първи стълб. Целта е да направим така, че едни и същи дейности да не бъдат подпомагани по Първи и Втори стълб едновременно. Ние искаме Стратегическият план да бъде изпратен в ЕК до края на годината“, каза още той.