Таван на плащанията ще има и той ще бъде от 100 хил. евро, така както е записано в коалиционното споразумение. След разговори с Европейската комисия получихме отговор, че това е възможно и приложимо. Това каза министърът на земеделието Иван Иванов пред депутатите от комисията по земеделие, предава БТА. Те бяха поканени в сградата на министерството, за да се запознаят със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за 2021 – 2027 г.

mzhg

Това беше новият, десети вариант на таван на плащанията по СЕПП (схема за единно плащане на площ) , обявен по време на 18-то заседание на тематичната група за разработване на плана, който отговаря на коалиционното споразумение. Става дума за горна граница от 100 000 евро, след като едрите фермери си приспаднат разходите за заплати.

Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“, част от екипа, работил по създаването на Стратегическия план, направи ретроспекция на работата по изготвянето му и запозна депутатите с подробности и акценти от него. Мотото на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е „Еволюция, а не революция“, посочи Стоянова. Това мото пулсира през всички базови законодателни актове и действия на ЕК и държавите при подготовката на стратегическите им планове.

Документът е подчинен на общите стратегически документи, валидни за целия Европейски съюз, като първо е поставена Зелената сделка, подчерта Стоянова. До момента са проведени 19 заседания на Тематичната работна група с всички браншове, предстои последното 20-о заседание да се състои на 24 февруари. Изготвени са три слот анализа.

Нашият стратегически план е разписал общо девет цели на ОСП и се състои от има осем части, каза Аделина Стоянова. Тя добави, че по настояване на страната ни и след много срещи и разговори е запазена преходната национална помощ. Четири държави – членки, сред които и България ще могат да подпомагат отглеждането на памук, информира още експертът.

Стоянова подчерта, че в регламента на стратегическия план държавите имат свои собствени базови дефиниции, съобразени с националните специфики. Те са от изключително значение за допустимостта на бенефициерите до финансиране, посочи тя.

Страната ни е запазила изискването си за минималната площ за участие в подпомагане от 0,5 ха. Извоювано е още допълнително подпомагане на доходите за устойчивост.

Директните плащания се делят на две основни групи – необвързани с производство и обвързани. Заделят се 10 процента от тавана за директните, които ще се насочват за малки и средни стопанства. Те ще получат подкрепа за първите 30 ха за всички стопанства до 600 ха.

Най-голям интерес за земеделските стопани представляват обвързаните директни плащания. Позицията на страната ни за увеличение на процента по тези плащания е частично удовлетворена и тя ще бъде 13, вместо първоначално предлаганите 10 процента. Този тип подпомагане ще се отнася за затруднените сектори, като за България те са – плодове и зеленчуци и животновъдство, каза Аделина Стоянова. Специално място ще бъде отделено за селекцията на животните. При плодовете и зеленчуците предимство ще имат сертифицираните култури, които гарантират и по-високи добиви и по-конкурентноспособни. Протеиновите култури също ще се подпомагат, добавени са и производителите на плодове и зеленчуци в планинските и полупланинските райони с до 1,5 ха площи.

Препоръките на ЕК за мерки по отношение на Зелената сделка предвиждат 9 интервенции и изискват допълнителни усилия от страна на стопаните. Биологичното земеделие е изведено като приоритет. В целите на Зелената сделка са предвидени 10 процента за поддържане на биологичното разнообразие и инфраструктура, като мерките са доброволни.

В рамките на Първи стълб са фиксирани задължителни бюджети като за екологичните мерки те са в размер на 25 процента за всички държави-членки от директните плащания, обясни Аделина Стоянова. Обвързаната подкрепа заема 15 процента от бюджета за директни плащания, 13 процента – в сектор“ Плодове и зеленчуци“ и 2 процента за протеинови култури. Десет процента се заделят от бюджета за преразпределителните плащания, които ще се насочат към малките и средни производители. Около 2 процента от бюджета се заделят за млади земеделски стопани с цел привличане на млади хора.

Това ще бъде план на подем, а не план на поддържане, изтъкнаха от земеделското министерство. Резултатът е доста удовлетворителен и се надяваме, че той ще бъде посрещнат добре от българските земеделци и ще върне фокуса върху българското земеделие и насищането на пазара с български плодове и зеленчуци, млечни и месни произведения, изтъкнаха още от ведомството.

Тъй като България заедно с Германия, Румъния и Белгия все още изостава с предаването на своя план, амбицията на земеделското министерство е да го направи до края на февруари.

„Стратегическият план ще бъде завършен в срок и внесен в ЕК до края на месец февруари. Той е една изключително приятна изненада за всички земеделски производители за следващия 5-годишен период по отношение на финансирането, особено в частта с националното съфинансиране“. Това увери преди дни на брифинг пред журналисти министър Иван Иванов.

By AGROSEKTOR.BG

Агросектор е информационен сайт, специализиран за селското стопанство, аграрната култура и земеделския бизнес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.