Треската от Западен Нил – ТЗН е векторно-предаващо се чрез комари вирусно заболяване. Заболяването е установено в Африка, Европа, Близкият Изток, Азия, Океания и неотдавна, и в Америка. Естественият цикъл на инфекцията включва птици и комари, най-често от родовете Culex spp. и Aedes spp. Много от видовете диви птици играят ролята на амплификаторни гостоприемници, докато човекът, конете и другите бозайници се считат като инцидентни или крайни гостоприемници на вируса (dead-end hosts). Освен това неврологичните заболявания при коне и хора се отбелязват едва от края на 50-те години, като инфекцията при хора и коне се открива главно асимптоматично или с умерено фебрилно състояние. Заболеваемостта и силата на симптоматиката при хората зависят от различни фактори, като патогенност щама на вируса на ТЗН и имунният статус на пациента. Научното становище е на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Много видове диви птици играят ролята на усилващи гостоприемници, докато хората, конете и другите бозайници се считат за случайни или „задънени“ гостоприемници на вируса. Птиците (особено дивите прелетни птици) са естествените резервоари, в които вирусът на ТЗН се намножава в големи количества. Поради високата и дълготрайна виремия (20-100 дни), заразените птици са първичен и дългосрочен източник на инфекция за кръвосмучещите комари, които заразяват други птици, както и хора и коне чрез ухапване. През последните години болестта еволюира от нововъзникваща болест в повечето части на Южна Европа и Средиземноморието в сезонна инфекция и с ендемични особености за много страни. Анализът на научните факти показва, че климатично-географските и екологичните параметри в Южна и Централна Европа са благоприятни за развитието на компетентните вектори – комарите на вируса на ТЗН чрез установяване на връзка между мигриращи, местни птици и други гръбначни животни и човека.
Проведените серологични тестове потвърждават, че вирусът на ТЗН циркулира в поне 4 региона на България от три области, включително различни видове животни и птици. Относително високият процент на серопреваленс в тези региони (43,5% – Дуранкулак, 39,7% – Шабла, 28,6% – Тутракан, 30,2% – Св. Оряхово) вероятно се дължи на близкото съвместно съществуване на податливи животни в близост до влажни зони, посещавани от големи колонии от различни видове мигриращи птици, които могат да бъдат носители и източник на ТЗН вирус. Откриването на вирус-специфични антитела срещу ТЗН при еднокопитни животни предполага, че така наречените „мостови“ вектори най-вероятно участват в цикъла на предаване на вируса. Това трябва да се вземе предвид при оценката на риска за хората, живеещи в селски райони, населени предимно от възрастни (на възраст> 50 години), групата с най -висок риск от развитие на вирусна невроинвазивна болест при хора. Установено е, че вируси на ТЗН от генетични линии 1 и 2, засягащи хора и еднокопитни, циркулират в Европа. Това определено е необходимо да се подчертае необходимостта от анализ на всяко отделно огнище, което ще предостави повече информация за епидемиологичното значение и опазването на общественото здраве. Компетентните органи трябва да уведомят центровете за кръвопреливане, за да тестват кръвните продукти по подходящ начин за вирус на ТЗН.
Цялото научно становище можете да прочетете ТУК.