Свиневъдството в България е отрасъл с традиции, който след дълъг период на упадък, днес се явява един от най-перспективните браншове на животновъдството с голяма важност за икономиката на страната. Географски, свиневъдството в България е съсредоточено в три региона – Северен Централен, Североизточен и Югоизточен, като предпоставка за това е наличието на суровинна база и обработваеми площи с фуражи. Повечето големи свинеферми са със затворен цикъл на производство. Общо инвестираните средства в сектора са 4-5 млрд. лева и в него са ангажирани над 50 000 души, съобщават от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Екипът на звеното представя актуализирано научно становище за оценка на риска от АЧС за промишленото свиневъдство в България.
След епизоотията от Африканска чума по свинете (АЧС) у нас през 2019г. в почти всички райони на страната, с изключение на регион Южен Централен, се наблюдава редуциране на броя отглежданите свине спрямо предходните години. Най-сериозно засегнати от заболяването АЧС бяха регионите Северен Централен и Североизточен. Значителен спад се отчита в броя на дребните фамилни ферми с 1-2 броя животни, които са редуцирани с 63,5%, а свинете майки в тях – с 40%. Броят на големите свине комплекси с 200 и повече женски свине за разплод намалява с 13,3% на годишна база, като в тях се отглеждат с 27,3% по-малко животни.
Ето основните изводи от научното становище:
1. Добрите практики за биологична сигурност в стопанствата на база на изискванията на европейското и националното законодателсво трябва винаги да се установяват в „мирно” време, когато още няма инфекциозна заплаха, така че те да са правилно дефинирани, адекватни и работещи, когато това е наистина необходимо.
2. На основата на направения анализ от резултатите на заложени в Плана за
контрол и предотвратяване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в Република България за 2020 г. се вижда, че заложемите мерки в него вече дават резултат. Данните сочат за спад с 45% на регистрираните огнища и с 46% на засегнатите животни за разлика от 2019 г. През 2021 г. няма промяна в епизоотичната обстановка по отношение на АЧС при домашни свине на територията на страната. Последното огнище на болестта е констатирано през месец октомври 2020 г., в индустриална ферма в с. Горно Трапе, намираща се на територията на обл. Ловеч.
3. За периода 2020-2021 г. прави впечатление, че в Румъния и Сърбия продължава да има огнища на АЧС, като при диви, така и при домашни свине, което поради трансграничния характер на инфекцията представлява потенциална заплаха за свиневъдствъдния отрасъл в България.
4. Населените животновъдни обекти тип лично стопанство („заден двор“) към настоящия момент по данни от БАБХ (28.06.2021г.) са 776 бр. с общ брой животни, които се отглеждат в тях 1546 бр. домашни свине. Като се има предвид, че само по време на кампанията за ограничаване на АЧС през 2019 г. чрез принудително доброволно клане домакинствата в страната редуцираха популацията на домашните свине тип „заден двор“ с около 15 000 броя, може да се каже, че те се доближават едва на 10% от предишния период. Определено следва да се счита, че факторът свине от обекти тип лично стопанство („заден двор“) към този момент не са рисков фактор за поява и разпространение на вируса на АЧС в България.
5. Популацията дивата свиня в последните 2 години бе подложена значително редуциране вследствие на усиления отстрел от ловните дружинки, удължаване на сезона за лов и броя на излетите за групов отстрел до 3 дни седмично и високата смъртност в резултат на циркулацията на вируса на АЧС. В периода 2018-2021 г. популацията на дива свиня е спаднала с повече от 50%. В същото време плътността по региони в страната е неравномерна и се движи в рамките на 0.2-0.8 бр. диви прасета/100 ха.
6. В региони Северен Централен и Североизточен, където са разположени основните и най-крупни места плътнотта на дивите прасета варира от 0.2-0.4 бр./100 ха., което съгласно изискванията, отразени в научното становище на ЕОБХ от 2014 г. не предразполага директна заплаха от проникване и разпространение на АЧС.
7. От направения анализ на резултатите от мерките, заложени в „План за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в Република България“ за 2020 г., се прави изводът, че тези предприети мерки вече дават резултат и данните сочат за спад с 45% на регистрираните огнища на АЧС и с 46% на засегнатитеот вируса на АЧС животни в България, за разлика от 2019 г.
8. От началото на 2021 г. за изследване са постъпили общо 3716 броя проби от диви свине, от тях 3379 броя (или 90%) са отрицателни за наличие на вируса на АЧС. Прави впечатление, че в Румъния и Сърбия продължава да има огнища на АЧС, което поради трансграничния характер на инфекцията все още представлява потенциална заплаха за свиневъдството в България.
9. От началото на 2021г. до момента не са регистрирани ЕО на АЧС сред свинете от Източно-Балканската прода. В научно становище ЕОБХ се разглежда отглеждането на свине на открито в ЕС, като се оценява риска от проникване и разпространяване на АЧС и се констатира, че тъй като в ЕС няма хармонизирано законодателство за категоризиране на свинеферми за отглеждане на свине на открито, то информацията е ограничена и следва да се тълкува много внимателно.
10. Началният риск от проникване на вируса на АЧС и неговото разпространение в свинефермите с ИБС, които се отглеждат на открито е висок за страните в които има АЧС сред дивите свине и той е от 66 – 90%, и следва във всички свинеферми да има изградени и правилно поставени единични плътни или двойни телени огради за биосигурност за намаляване на риска чрез елиминиране на възможността за пряк контакт на ИБС с дивите свине.
11. Като се има предвид трудността за установяване и поддържане на свобода от
АЧС на терторията на цялата страна и съгласно Плана за контрол на заболяването АЧС в България следва да се прилагат подходящи управленски и устойчиви практики за борба с това заболяване. Такива съвременни практики, доразвиващи системите за биосигурност на ЖООС са зонирането и разделянето (компартментализацията), които се прилагат съгласно Глава 4.1. и Глава 4.4 от Кодекса за здравеопазване на сухоземните и водните животни („кодекс на OIE“) на Международното бюро за здраве на животните (OIE).
12. По отношение на АЧС, ОIЕ вече е разработило международни стандарти и насоки за въвеждането на концепцията за зониране и
компартментализация в индустриалните ЖО, вкл. и ЖООС, които са описани в Глава 15.1 Африканската чума по свинете на Кодекса за сухоземните животни.
13. Зонирането и компартментализацията са законово регламентирани процедури, с които се определя здравния статус на ЖООС по цялата верига от свързаности на цикъла на производство до реализацията на продукцията.
Целта е да бъде определено нивото на биозащита по цялата верига от свързаности по цикъла на производство до реализацияата на
продукцията.
14. Разпределението на ЖООС в Компартмент в групи II-IV се извършва съгласно резултатите от проучване, проведено по искане на оператора. Решението за проучване за определяне на здравния статус на икономическите субекти е доброволно. Операторите, които не са подали заявления и не са преминали проучването, оставаъ да принадлежат към Компартмент /Група I.
15. Преминаването от по-ниските нива на биосигурност към по-високите такива възниква от момента, в който Компетентният орган (КО) е установил, че даденият ЖООС е изпълнил и е въвел трайно изискванията за биосигурност за съответното ниво. Преминаването се удостоверява със съответен сертификат, а когато това касае ниво III или IV те се въвеждат и в информационната ветеринарна система (ВЕТИС) и се публикуват на официалния уебсайт на Агенцията.
16. Получените до този момент успешни резултати от контрола и ограничаването на АЧС в България са окуражаващи и би следвало да се разглеждат като едно добро начало. Това е добра предпоставка за задълбочаване на това начало за възможен преход от концепцията за регионализация на ЕС по Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/605 към постепенно зониране и въвеждане на принципите на разделянето (компартментализацията) в индустриалните ЖООС и издигането и като национална стратегия за свиневъдството в България.
Цялото научно становище прочетете ТУК.