Институтът по царевицата в гр. Кнежа към Селскостопанската академия постави началото на ново публично частно партньорство. То е с Асоциацията на земеделските производители в България и фирма, производител на препарати за растителна защита. Целта е постигане на контакт освен с фермери и животновъди, също с преки потребители на пазара на хранителни продукти, както и разработване на програми и проекти за реализация на тези продукти.
Фирмата ще предостави препарати за растителна защита, които опазват популацията на медоносните пчели и здравето на почвата, щадят полезните насекоми и биоагенти, нямат резистентност, карантинен срок и остатъчни количества. Растителната защита, която ще се проведе, е изцяло на биологична основа, съобщават от Института по царевицата в Кнежа. Планирани са 200 дка царевица масов посев, засети с хибриди на Института, както и 200 дка в района на Долни Дъбник.
Със съдействието на асоциацията ще се осъществи проект за производство на биологично чисти семена и зърно, получено от тях за промишлена преработка за грис и брашна. Тази година предстои признаване на два царевични хибриди от захарен тип, които ще се включат в този проект в следващите години. Проектът е дългосрочен за 5 години, тъй като препаратите са на биологична основа, 100% натурални и ефект от тях се постига по-плавно, каза доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевицата.
От научното заведение споделят още, че в научно направление са си поставили за цел да намалят конвенционалните методи на производство, за сметка на биологични технологии, за да съхранят и обогатят почвите и да опазят биологичното разнообразие.
„В Института имаме генбанка, която разполага с 2200 образци на местни сортове и популации, които използваме само като изходен материал засега. Тази генетична плазма е изключително ценна, тъй като притежава гени за студо- и сухоустойчивост, има отличен фитосанитарен профил и превъзходни хранително-вкусови качества. За съжаление те не са устойчиви на широко предлаганите в търговската мрежа химични пестициди. Сортове, популации, хибриди от такъв тип ще станат необходими в най-близко бъдеще. Още сега започна тяхното търсене и предпочитания пред чуждата селекция и вносни хранителни царевични производи“, разказа още доц. Петровска.