Ролята на околната среда за появата и разпространението на антимикробната резистентност (АМР) в хранителната верига. Това е темата на научна публикация на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Антимикробната резистентност понастоящем е основна глобална заплаха, както се признава от всички международни организации, със стотици хиляди смъртни случаи на хора годишно в световен мащаб, включително около 33 000 смъртни случая годишно само в ЕС.
Политиците предприемат действия срещу АМР по целия свят. През 2011г. Европейската комисия (ЕК) публикува първия си план за действие (обхващащ периода 2011-2016 г.) срещу нарастващите заплахи от АМР и определи седем приоритетни области за действие срещу АМР, включително ограничаване на рисковете от разпространение на АМР чрез околната среда. Оценката на плана за действие на ЕК от 2011г. подчерта необходимостта от подобряване на научното разбиране на ролята на околната среда за появата и предаването на резистентност чрез животински, човешки и производствени отпадъци във водите и почвите, както и от проучване на действията, които могат да бъдат необходими за намаляване на свързаните с това рискове. През 2017г. ЕК стартира втория си план за действие срещу АМР. Това включва конкретни действия за превръщане на ЕС в „регион с най-добри практики„, включително „по-добро справяне с АМР в околната среда“ и „запълване на пропуските в знанията относно АМР в околната среда“. Плановете за действие на ЕК се основават на подхода „Едно здраве“, т.е. справяне със заплахата посредством мултидисциплинарен подход, като се вземат предвид секторите на хората, животните и околната среда.
Хората могат да придобият бактерии, резистентни на антимикробни средства (ARB), от много различни източници и пътища, включително предаване от човек на човек, пряк контакт с продуктивни животни и домашни любимци, пренос на резистентни бактерии чрез храна и чрез околната среда. През последните години все по-голямо значение се отдава на ролята на околната среда като източник на бактерии/гени, резистентни на антимикробни средства, както за хората, така и за животните, както и на необходимостта от справяне с АМР от гледна точка на подхода „Едно здраве“. Въпреки това все още има голяма несигурност в познанията относно действителната роля на околната среда за появата, разпространението и устойчивостта на бактериите, резистентни към антимикробни средства.
В изготвеното научно становище е оценена ролята на производствената среда в появата и разпространението на антимикробната резистентност (АМР) в отрасъл растениевъдство, животновъдство и аквакултури в ЕС. Сред различните установени източници и пътища за пренос, от голямо значение са счетени животинските торове, подпочвените и повърхностните води за напояване и води за аквакултурите. За сектор животновъдство потенциалните източници на АМР са: фуражи, хора, вода, въздух/прах, почва, диви животни, гризачи, членестоноги и оборудване, като доказателства има само за фуражите и хората. Идентифицирани са няколко резистентни бактерии (ARB) към класовете антимикробни средства с най-висок приоритет за общественото здраве: резистентни към карбапенем или разширен спектър цефалоспорин и/или флуорохинолон резистентни Enterobacterales (включително Salmonella enterica), резистентни на флуорохинолони Campylobacter spp., резистентни на метицилин Staphylococcus aureus и гликопептид-резистентни Enterococcus faecium и E. faecalis. Сред най-важните гени, отговорни за резистентността (ARG) са докладвани: blaCTX-M, blaVIM, blaNDM, blaOXA-48-like, blaOXA-23, mcr, armA, vanA, cfr и optrA. Тези бактерии и гени са идентифицирани в различни източници, на първично ниво и след прибиране на реколтата, по-специално във фекалии/оборска тор, почва и вода. За всички сектори приоритет е намаляването на случаите на фекално микробно замърсяване на торовете, водата, фуражите и производствената среда и свеждането до минимум на устойчивостта на циркулиращите ARB в животновъдните обекти. Правилното прилагане на добри хигиенни практики, високи нива на биосигурност и системи за управление на безопасността на храните е от огромно значение.
Установени са много пропуски в данните, свързани с източниците и целесъобразността на пътищата за пренос, разнообразието на ARB и ARG, ефективността на мерките за смекчаване. Спешно са необходими представителни епидемиологични проучвания и проучвания за определяне на АМР и ефективният ѝ контрол в производствена среда, в хранителната промишленост на ниво ЕС, съобразно стратегията „Едно здраве“ и инициативите в областта на околната среда.
Цялата научна публикация можете да прочетете ТУК.