Емисиите на парникови газове в ЕС от селското стопанство са намалели с повече от 20% от 1990 г., но са в стагнация от 2010 г. Все пак, тъй като селскостопанското производство продължава да расте, отпечатъкът от климата на единица продукция продължава да се подобрява. Независимо от това е необходимо допълнително намаляване на емисиите, за да се постигнат амбициозните цели на ЕС за климата за 2030 г.
ОСП помогна за намаляване на емисиите на парникови газове. Смекчаването се постига главно чрез защита на съществуващите запаси от въглерод, най-вече благодарение на поддържането на постоянни пасища, поддържани от екстензивни системи за паша на добитък. Съществува потенциал за допълнително увеличаване на съхранението на въглерод в почвите на ЕС. По отношение на климатичната адаптация, това се постига главно чрез подкрепа за разнообразието на културите и земеделските системи, инвестиционна подкрепа за адаптиране към новите климатични условия, ограничаване на ерозията на почвата и подобряване на устойчивостта на наводнения. По-доброто насочване на подкрепата за ОСП обаче би довело до повишаване на ефективността.
Това са сред основните констатации от оценката на въздействието на ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове.
Оценката също така установява, че намаляването на емисиите от управляваните земеделски почви е по-добре разгледано в ОСП, отколкото намаляването на емисиите от добитъка, главно поради естеството на плащанията и подкрепата за ОСП. Независимо от това животновъдите също играят ключова роля в управлението на големи площи земя, които са (или имат потенциал да бъдат) поглътители на въглерод (особено при управление на големи площи с постоянна пасища и груба паша). Развитието на селските райони подкрепя намаляването на емисиите в сектора на животновъдството чрез различни мерки, като например определени агроекологични ангажименти по отношение на управлението на фуражите или оборския тор или инвестиции във физически активи по отношение на складирането на оборски тор, отглеждането на животни и други. Доброволната обвързана подкрепа в животновъдния сектор има потенциал да благоприятства системите, които са икономически уязвими и важни за устойчивостта на територията. Те обаче могат потенциално да имат отрицателно въздействие, когато въздействието върху климата и потребностите от териториална адаптация не са надлежно взети предвид при проектирането на схемата.
Основният принос от обработваемите системи идва чрез подобрено управление на земите, подкрепено главно чрез ангажименти за агроекология и климат и мерки за органично земеделие; както и фиксиращи азот култури, като люцерна и соя, подкрепени по-специално с озеленяване и свързана подкрепа. ОСП обаче постигна по-малко намаляване на емисиите в интензивни пасища или обработваеми ферми. Подкрепата за райони, изправени пред природни ограничения, помага за предотвратяване на изоставянето на земя и загубата на пасища, но положителното въздействие върху смекчаването на климата (например чрез защита на запасите от въглерод в почвите) не е гарантирано, тъй като зависи от практиките на земеделските производители на земята. Мерките за управление на земите, насочени към смекчаване на въздействието, обикновено също допринасят за адаптирането към климата. Като цяло обаче държавите-членки не са приспособили ОСП в достатъчна степен за целите на адаптация (напр кръстосано спазване), така че потенциалът му не се използва напълно. Повече може да се направи за разпространение на знания и съвети на фермерите относно техники и практики за подобряване на климатичните показатели.
Оценката също така подчерта ролята на скрининга за „дезадаптация“, която може да избегне публичните разходи за инфраструктура или сектори, които могат да увеличат уязвимостта в средносрочен и дългосрочен план, като неефективна напоителна инфраструктура в райони с изчерпани водни ресурси или чрез насърчаване на прекомерна специализация цели географски области. Оценката установява, че мерките на ОСП са съгласувани по отношение на действията в областта на климата, но някои елементи от широкия дизайн на ОСП (например освобождаване на бенефициерите по схемата за дребни фермери от екологизиране, доброволно обвързано подпомагане) не са напълно съгласувани с климатичните цели. Ориентираните към климата мерки на ОСП обаче са в съответствие с други политики на ЕС, насочени към изменението на климата.