През следващите 10 години дигитализацията ще бъде от ключово значение за сектора на земеделските култури, като ще подпомогне за повишаване на добивите, подобряване на условията на труд, както и по-високи екологични стандарти. В секторите на млякото, млечните продукти и месото се очакват промени по веригата на доставките. Повишаването на осведомеността и удобството за здравето на потребителите ще бъде от полза за сектора на плодовете и зеленчуците, което ще доведе до повишено търсене. Това са част от прогнозите от доклада на Европейския съюз за земеделието за периода 2020-2030 г., публикуван от Европейската комисия.
През 2020 г. селскостопанският сектор е изправен пред безпрецедентни предизвикателства поради кризата Covid-19 и нейните последици. От логистични проблеми, недостиг на работна ръка до радикални промени в търсенето, секторът показа своята устойчивост, като се адаптира към различните предизвикателства, с подкрепата на Европейската комисия и държавите-членки на ЕС. Кризата доведе и до засилване на някои съществуващи тенденции с увеличаване на търсенето на местно произведени храни, къси вериги на доставки и продажби на електронна търговия. Освен това докладът установява, че опасенията за здравето, произхода, околната среда и изменението на климата са сред основните двигатели на избора на потребителите.
Докладът за перспективите за земеделието на ЕС предоставя различни сценарии за възстановяване на Covid-19, включително бавно възстановяване и екологично възстановяване. И при двата сценария шоковете на търсенето и предлагането водят до по-ниски цени на месото и зърното, докато цените на маслото, сиренето и птиците са по-малко засегнати. Като цяло въздействието върху пазара се дължи най-вече на макроикономическия шок, по-специално на свиването на БВП през 2020 г.
Анализът на несигурността също е включен в тазгодишния доклад. Поради пандемията на Covid-19, несигурностите около прогнозата са особено налични. Covid-19 вероятно ще има дълготрайни последици за селскостопанските пазари, но мащабът на въздействията ще зависи от пътищата за икономическо възстановяване и конкретния пазар.
Нещо повече, докладът включва сценарий, при който отглеждането на насекоми ще бъде използвано за намаляване на хранителните отпадъци, като се подава на насекоми. Техните ларви ще бъдат използвани като храна за аквакултури и извлечено масло от насекоми, използвано за производство на биодизел. В представения сценарий глобалната ферма за насекоми ще премине от използване на 15% от хранителните отпадъци през 2020 г. до 50% през 2030 г. До 2030 г. се очаква индустрията на насекомите да произведе 23 милиона тона протеиново брашно и 2,5% от световното потребление на петрол. След разглеждане на въздействието върху пазарите на култури, сценарият заключава, че отглеждането на насекоми може значително да допринесе за кръговата икономика, като отново въведе хранителни вещества от хранителните отпадъци обратно в хранителната верига. Въпреки това, чрез намаляване на разходите за фуражи и подпомагане на производството на животни, това би довело до леко увеличение на емисиите на парникови газове.
Докладът включва също прогнози за селскостопански доходи и труд за 2020-2030. Очаква се доходите на земеделските стопанства в ЕС да нарастват с нарастване на производството и цените. Разходите обаче трябва да нарастват със сходни темпове, ограничавайки увеличаването на номиналния доход до 1% годишно. Очаква се работната сила в селското стопанство да намалява по-бавно, с 1% годишно, обусловена от технологичния напредък в машините и оборудването.
По отношение на екологичните и климатичните аспекти, докладът за перспективите предоставя прогнози за екологични и климатични показатели, с акцент върху емисиите на парникови газове (ПГ) и отстраняването на CO2 от атмосферата. Прогнозите за 2030 г. показват, че емисиите на парникови газове ще останат до голяма степен непроменени спрямо настоящите нива, съгласно настоящата рамка на политиката. Докладът заключава, че ако се въведат правилните земеделски практики и технологии, емисиите от животни и култури могат да бъдат допълнително смекчени, както и чрез по-нататъшно улавяне на въглерод и избягване на загубите на въглерод. Последното е това, което Комисията насърчава в своите реформи на ОСП и инициативите „Зелена сделка“.