Научният екип от Института по аграрна икономика продължава работата по научно-приложния проект „Възможности от оползотворяването на утайки, получени при пречистване на отпадъчни води и ефект за устойчиво земеделие“. Целта е да се изследват ефектите от оползотворяването на утайките в земеделието, да се предложат възможности за приложението им, както и да се намери трайно устойчиво решение за тяхното управление, съобщават от звеното.
Направен е анализ на ефекта от въздействието на утайката върху ботаническите характеристики на земеделски култури (пшеница, царевица, слънчоглед) при различни типове почви, най-често срещани в Софийска област (чернозем-смолници и алувиално-ливадни) и при различно съотношение почва–утайка. Направен е анализ на социално-икономическите и поведенчески аспекти в оползотворяването на утайки в земеделските стопанства.
Проведени и обобщени са широкобхватни дълбочинни интервюта със земеделски производители, ползващи и неползващи утайка в Софийска област, целящи да съберат пълна информация от производствено, икономическо, поведенческо, социално и организационно естество. Проведените интервюта при земеделски производители, използващи утайки в своята земеделска дейност показват два пъти по-високи добиви, в сравнение с конвенционалното производство. Това разкрива и потенциала на резултатите.
Предварителните наблюдения показват (също се потвърждават и от направените лабораторни анализи и интервюта), че ефектът от оползотворяването на утайката не е мигновен. Установява се, че има лаг в разкриване на ползите от тази дейност. Оползотворяването на утайките в земеделието, следва да се разглежда, като една от възможностите за оползотворяване на този отпадъчен продукт в дългосрочен план, наред с други алтернативи.
В момента се подготвя заключителния отчет, в който ще бъдат включени научни анализи относно ефекта от утайката върху минералния състав на културите. Направените лабораторни анализи включват степента на усвояемост на тежки метали, азот, фосфор и калий в готовия продукт (в зърната) на трите включени култури.
Допълнително се разработва оптимизационен модел на база линейно програмиране с включване на икономико-математическа задача. Целта е да се подготви анализ за икономическата ефективност на конкретна ферма в Софийска област, следствие употребата на утайка. Накрая, във финалния отчет ще се направят предложения за подобряване на европейските и държавните политики, способстващи за ефективното управление на утайките.
Цялостното решаване на проблемите, свързани със социално-икономическата ефективност при използване на утайките в селскостопанската практика, ще помогне на науката и практиката за решаването на тези изключително актуални и важни предизвикателства на само за България, а и в по-глобален аспект.