Научният интерес за хуманното отношение към животните и тяхното благосъстояние първоначално е продиктувано от обществената емоционална, етична и политическа загриженост. В нашето съвремие това е важен обществен въпрос и всички заинтересовани страни са съгласни, че е необходимо да се разчита на недвусмислени научни доказателства за оценка на благосъстоянието на животните при вземане на решения. Това съобщават от Центъра за оценка на риска по хранителната верига в своя научна публикация.
Благосъстоянието на животните се определя като продължително състояние, отразяващо субективното възприятие на животното за неговото положение, което е видно от поведенческите пози, движения и физиологични показатели. Поради многобройните начини, по които използваме конете (като селскостопански, за удоволствие, спортни или домашни любимци), те изпитват въздействието на голямо разнообразие от повече или по-малко адаптирани условия на околната среда, които предизвикват повече и по-силни или по-малко важни въздействия върху тях и които представляват риск от увреждане на тяхното благосъстояние. Тъй като е възможно животното да бъде в добро благосъстояние и въпреки това да изпита остър страх или болка, и обратно, може да изпита краткосрочни положителни емоции по време на увредено благосъстояние, влошеното благосъстояние като продължаващо (дълготрайно, постоянно) състояние трябва ясно да се разграничава от временните състояния, свързани с емоции, болка или стрес.
Благосъстоянието на животните отваря много интересна, но и много трудна
научноизследователска област, където силните емоционални и популярни вярвания
рискуват да надхвърлят научните доказателства. Особената значимост, която се придава на конете предизвиква силни емоционални реакции и въпреки че учените и
законодателите признават необходимостта да се разчита на научни доказателства,
старите навици и популярните вярвания на хората умират трудно. Основната цел на
всички изследвания в областта на благосъстоянието на конете е да се гарантира,
че всяко решение ще доведе до подобряване на условията им на живот. Като се има
предвид това и за да се предотврати вземането на преждевременни решения, които биха могли да бъдат вредни е от решаващо значение да се спазват научните стандарти и определението за благосъстояние.
По този начин, когато се проучва благосъстоянието на конете, следва да се
гарантира, че
1) записаните сигнали наистина отразяват продължително състояние;
2) сигналите са от значение за благосъстоянието на животните и наистина
измерват това, което се търси;
3) определението и описанието на сигналите са ясни и могат да бъдат
идентифицирани без съмнение;
4) сигналите са научно потвърдени и свързани с други показатели за
благосъстояние.
Животното може да изпита временна болка или страх, по време на добро
благосъстоянието. Въпреки това може временно да изпита положително настроение,
независимо че благосъстоянието му е нарушено. Оценката на страха, болката или емоционалното ниво трябва да бъдат ясно разграничени от оценката на
благосъстоянието. Съществуват надеждни и видими показатели за благосъстояние на
конете и те следва да се използват изключително при оценката. Разбира се в оценката на благосъстоянието могат да бъдат включени допълнителни, по-малко конкретни сигнали, които биха могли да сигнализират за потенциално увреждане, но са необходими допълнителни изследвания, за да се гарантира тяхната надеждност. Субективното човешко възприятие следва ясно да бъде премахнато от оценките на благосъстоянието, тъй като то въвежда емоционални предубеждения с висок риск от изготвяне на неправилни заключения и вземане на вредни решения. Преди представянето или популяризирането на нови показатели за благосъстояние на конете,
тяхната надеждност и потвърждение трябва да бъдат проверени по-ефективно, за да се
избегнат неправилни оценки и вземането на неправилни решения.
Научната статия на ЦОРХМ можете да прочетете ТУК.