В нощта на 24 декември срещу 25 декември се ражда Господ, Спасителят Иисус Христос. Нарича се Бъдни вечер и е един от най-важните и почитани християнски празници в миналото и днес. Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството. Денят 24 декември се нарича „Бъдни вечер“ не случайно. Това е най-чаканият ден от християните, на който молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. По стара традиция трапезата и къщата се прикадяват.
На масата се нареждат специален брой ястия. Те са 7, колкото са дните от седмица или 9, колкото трае бременността, или пък 12, колкото е броят на месеците в годината, както и броят на Апостолите – нечетно число. Всичките гозби задължително са постни. Най-важен на трапезата е обредният хляб. Това е питката с паричката, която се разчупва от най-възрастния в дома. Първото парче се оставя за Богородица, второто е за къщата, а останалите се раздават на членовете на домакинството по тяхната възраст. Ако парата се падне в парчето, отделено за къщата или за Богородица, годината ще е много добра за всички.
Храните се приготвят от варива, които набъбват, като жито, боб, ориз, ошав и стафиди. На софрата трябва да има още и мед, за да бъде сладък живота на всеки. Лук за богатство, защото според поверието, колкото повече са люспите на лука, толкова по-многобройно ще е имуществото на стопаните. Не бива да се забравя и солта. Тя е много важен елемент със сакрално значение. Солта пази от лоша среща и от лоши очи. Важно е да има и плодове и червено вино, те за веселие и берекет. Едно от ястията е счукан чесън смесен с орехи, мед и сок от ошафа. От него всеки всеки хапва, за да си гарантира енергия и здраве през цялата нова година.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късмета от къщата и за да може Бог да дойде и да вечеря. В огъня през цялата нощ трябва да гори дърво, наричано бъдник. Подготовката на бъдника изисквала доста усилия и умения. В дебелата му част правели дупка, в която поставяли тамян и масло. Бъдникът се пали от най-възрастния човек в дома и се оставя да гори цялата нощ. Вярвало се, че негова топлина и светлина ще озари пътя на Спасителя. Пепелта от „Бъдника“ не се изхвърля, част от нея се разпръсква по нивите за плодородие, а останалото се пази в дома като амулет срещу зли сили. На Коледа, според преданието, Христос идва на Земята и носи със себе си частица от небесното царство. Затова и елхата се украсява с ангели и свещички. Среднощ по домовете тръгват коледарите.