Институтът по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия започна работа по нов научно-изследователски проект на тема „Механизми и форми на аграрното управление в България“. Целта му е да се обединят опита и интердисциплинарните усилия на водещи български и чуждестранни учени в областта на новата институционална икономика и да се разработи и експериментира холистичен подход за адекватно дефиниране, анализиране, оценяване и усъвършенстване на аграрното управление в България.
Проектът си поставя следните цели:
(1) систематизира и адаптира съвременните постижения на световната наука и управленческа практика, и разработи и експериментира холистичен подход за адекватно дефиниране, анализиране, оценяване и усъвършенстване на аграрното управление (agrarian governance) в България;
(2) идентифицира и характеризира формалните и неформални форми и механизми на аграрното управление (институционална среда, пазарни, частни, договорни, колективни, обществени, транснационални, хибридни и др. форми), и оцени тяхната ефективност, взаимнадопълняемост, ограничения и провали за достигане на целите на устойчивото развитие в специфичната социално-икономическа и природна среда на България;
(3) направи оценка на институционалната среда на българското селско стопанство, и на съответствието на системата за аграрно управление в страната на универсалните принципи за „добро управление“ в Европейския съюз, и идентифицира нуждите за модернизиране на институционалната среда и на формите за обществена интервенция в селското стопанство.
(4) разкрие механизмите и формите, ефективността, взаимната допълняемост, и критичните (персонални, поведенчески, институционални, икономически, технологически, природни и т.н.) фактори, които управляват дейността на българските ферми от различен юридически тип, размери, специализация, географско и екологическо разположение; идентифицира и оцени доминиращите пазарни, договорни, колективни, вътрешни, обществени и хибридни форми и механизми, които се прилагат от фермите за управление на снабдяването със земя и природни ресурси, с труд и услуги, с дългосрочни материални и биологични активи, с краткосрочни активи, с иновации и знания, с финанси, и за реализация на продукцията и услугите; открои случаите на пазарен, частен, колективен и обществен „провал“, и детерминират нуждите и формите за нова обществена интервенция в отрасъла.
(5) направи цялостен вертикален анализ на аграрното управление (от ниво ферма до национално и европейско) в една актуална област като съхранение и снабдяване на агроекосистемни услуги, аграрни иновации или др.; оцени сравнителната и абсолютна ефективност на прилаганите и други възможни механизми и форми, открои съществуващите и вероятни случаи на пазарен, частен, колективен и обществен „провал“, и детерминира нуждите и формите за нова обществена интервенция в дадената област; даде по реалистичен отговор за вероятната „логика“ на развитие и степента на реализиране на целите на Обща селскостопанска политика и Зелена сделка на Европейския съюз.
(6) предостави нова информация и инструменти за вземащите управленчески решения на всички нива, и направи конструктивни предложения за подобряване на научните методи и анализ на аграрното управление, обществените политики и програми за аграрно развитие, и индивидуалните, фермерски и колективни действия за устойчиво селско стопанство.