Първоначалните предвиждания на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) за средния добив на пшеница през новата реколта е за нива около 5,20 т/ха. Общото производство се оценява на 6,0 млн.т., което е с около 15% под рекордното производство през 2021 г., когато прибраната пшеница достигна 7,1 млн.т по данни на Министерството на земеделието (МЗм).
Първоначалната оценка за добива при ечемика през новата реколта е от 4,9 т/ха. Най-вероятностните обеми при ечемика ще възлязат на 580 хил.т. Тези количества се очаква да бъдат под миналогодишните, което се дължи на известно намаление на площите и на опасения за подхранването на посевите заради растящите производствени вложения.
Средните добиви при рапицата от новата реколта се очаква да бъдат около 2,7 т/ха. Общото количество на добитата рапица за 2022/23 г. се прогнозира на 375 хил.т., което е приблизително еднакво с нивата от 2021 г.
Направените предвиждания за производството с 5% повече при есенните култури се базират на благоприятни климатични условия през критичния м. април и слабо намаление на подхранването. Очакванията за по-добра реколта с 10% над предвижданията е с вероятност 30%, а за по-ниска с повече от -10%, е с оценка от 15%.
Прогнозирането на пазарните цени ще стане все по отдалечено от фундаменталните фактори на търсене и предлагане и предизвикателството е цените да останат близки до себестойността за производство, което да запази пазарите стабилни.
И към средните цени на агрокултурите за март. Очакванията са средно хлебната пшеница да се търгува за 515 лева за тон, а фуражната – 500 лева. Ечемикът за 470 лева, царевицата за 485, а слънчогледът за 1 140 лева за тон.