Изследване на резултатите от различни сценарии на подпомагане след 2020 година показва, че при запазване бюджета на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Площите с основните зърнени и маслодайни култури може да се увеличат с 3-5% до 2027 г. Разрастване на площите може да има дори при минимално намаление на средствата по СЕПП. По-чувствително влияние върху площите ще окаже прилагането на Зелената сделка на ЕС. Това съобщават от Института по аграрна икономика.
По данни на Министерството на земеделието, производството на пшеница за 2020/21 г. е 4,6 млн.т. Предвижданията са за реколта от 5,1 млн.т. Реколтата от ечемик по текущи оценки е за 500 хил.т. Предвижданията за производството на царевица за пазарната година са за обеми от 3,4 млн.т. Очакванията на агроведомството са за прибрани количества от 2,8 млн.т. Оценките за производство на слънчогледа са за равнища от 1,6 млн.т., което е с 17% по-малко съпоставено с равнищата от последните 5 години. Производството на рапица от новата реколта според Института е 310 хил.т, а според МЗХГ са за обеми от 257 хил.т. Добивите в бъдеще ще продължат да нарастват.
Средните добиви се оценяват да бъдат с 8% по-високи в периода 2021-2025 г. отколкото 2016-2020 г. Това увеличение ще доведе до ръст в производството, което средно периода 2021-2025 г. при пшеницата ще е 6 млн.т., докато при царевицата се оценява на 3,8 млн.т.
Средните изкупни цени в средносрочна перспектива ще бъдат по-високи от тези в периода 2016-2020 г. Причините се отдават на растящото световно потребление, растящите производствени разходи и макроикономическата глобална финансова политика.
От Института по аграрна икономика посочват, че средната цена на хлебната пшеница за месец декември ще е 350 лева на тон, а на фуражната – 335 лева. При ечемика – 280, царевицата – 315 и слънчогледа – 690 лева на тон.