Срещу Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ се води много яростна кампания от определени представители на индустриалното земеделие, агроиндустрията и медиите свързани с тях, съобщават от Фондация „Биоселена“. Една от целите в стратегията е намаляване с 50% на използването на пестициди в ЕС до 2030 г. Един от митовете, който се тиражира е, че пестицидите не са толкова опасни, че в България се използва под средното ниво за Европа и т.н. За съжаление доскоро нямаше и кой знае колко научни данни за това какво се случва с пестицидите, след като земеделците напръскат културите с тях, допълват браншовиците.
Преобладаващото мнение е, че те остават в продуктите и така попадат в човешкото тяло. По тази причина и много от анализите са съсредоточени основно в храните. Там има определени максимални нива на пестицидни остатъци, над които храната се обявява за негодна за консумация от човека и се унищожава.
Скорошно голямо научно изследване, проведено в Германия показва, че мащабът на замърсяването е много по-голям. Авторите на проучването търсят пестициди в атмосферния въздух на 69 места в цяла Германия, като използват пасивни пробовземачи за въздух и вентилационни филтърни подложки.
През 2019 г. събират проби, които изследват за повече от 500 активни вещества. Откриват сто и девет (109) вещества, включително 28, които не са одобрени за употреба в Германия.
Във всяко място за вземане на проби идентифицират от едно до 36 вещества, включително на места като национални паркове и гори. Там никой не очаква наличието на пестициди, например на най-високия планински връх в националния парк „Харц“ (13 вещества) и в „Баварската гора“ (6 вещества). Глифозат откриват във всяка проба. В повече от половината пасивни въздушни проби са открити хлороталонил, метолахлор, пендиметалин, тербутилазин, протиоконазол-дестио, диметенамид, просулфокарб, флуфенацет, тебуконазол, аклонифен, хлорфлуренол, хексахлорбензен (HCB) и γ-хексахлороциклохексан (γ-HCH). Филтърните подложки съдържат и боскалид.
Статистическият анализ показа, че ландшафтът и интензивността на земеделието са основните фактори, които влияят върху броя на откритите вещества в атмосферния въздух. Местоположението, като например защитени територии или региони с биологично земеделие, е имало само малък ефект върху броя на регистрираните вещества.
Авторите правят заключението, че въздушно пренасяните пестициди са повсеместно разпространени в Германия, което е особено тревожно за глифозата, пендиметалин и просулфокарб.
Прочетете цялото изследване ТУК.