Настоящата и непрекъсната поява на бактерии, резистентни на антимикробни средства, засега остава „невидима пандемия“, съобщават в научна публикация от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Антимикробната резистентност (АМР) е сериозна заплаха за здравето и развитието в световен мащаб и изисква спешни действия. Настоящият темп на разработване на нови антибиотици не е достатъчен за предотвратяване на инфекции, причинени от антимикробно резистентни патогени в световен мащаб, които понастоящем убиват 700 000 души годишно. Антимикробно резистентни бактериални инфекции не могат да бъдат лекувани с настоящите антибиотици.
Глобалните научни изследвания са насочени към АМР, но са необходими политики в подкрепа на по-голямото превръщане на научните изследвания в продукти и решения.
Антибиотиците са вещества, които убиват или потискат растежа на бактериите и са в основата на нашата защита срещу редица бактериални инфекции, които в противен случай биха били нелечими. Те дават възможност за безопасно и ефективно лечение на много инфекциозни заболявания, особено на тези, които се нуждаят от хоспитализация, където рискът от инфекция се увеличава. Те допринесоха за удължаване на средната продължителност на човешкия живот през последните 60 години и за едновременен икономически растеж през същия период.
Антимикробните средства се отнасят по-общо до редица вещества, които убиват или забавят растежа на микроорганизмите. Всички антибиотици са антимикробни средства, но не всички антимикробни средства са антибиотици.
Въпреки това, златната ера на антибиотиците е застрашена. Бактериите могат да се „защитават“ срещу повечето антибиотици, като мутират или придобиват нови гени и стават резистентни към антибиотици. Това е известно като антимикробна резистентност или АМР. Изправени сме пред задаваща се криза в общественото здраве и евентуално още една пандемия — понастоящем „невидима пандемия“ в резултат на бързото ускоряване на АМР и намаляването на инвестициите от страна на фармацевтичните дружества в нови открития на антибиотици. Световната здравна организация обяви АМР за един от 10-те най-важни глобални здравни въпроса, които се нуждаят от внимание.
Антимикробната резистентност е новата пандемия, засягаща човешкото и животинското здраве и околната среда в световен мащаб, нанасяща жестоки фатални щети в икономическо, финансово и здравословно отношение. Борбата с АМР изисква глобални стратегии, насочени към предотвратяване на появата на АМР чрез превенция, подобряване на употребата на антибиотици и разработването на нови лекарства, прилагане на системи за наблюдение с цел проследяване на резистентността и подобряване на капацитета на лабораториите за идентифициране на резистентни патогени. Микробиологичните лаборатории играят ключова роля в откриването и мониторинга на АМР. В този аспект науката и диагностиката премина към нови начини за откриване на АМР в клинични условия. Напредъкът в масспектрометрията и технологиите за секвениране на целия геном позволи прилагането им не само при идентифицирането на патогени, но и при откриването на АМР, като се превърнаха в мощни системи, които могат да променят парадигмите на изпитването за антимикробна чувствителност. Тъй като тези методи предоставят огромно количество данни, за интерпретиране на резултатите са необходими биоинформатични инструменти и спешна необходимост от всеобхватни бази данни със свободен достъп, които да включват всички известни гени/мутации за резистентност, за да се улесни сравняването между методите и инструментите за биоинформатика. Въпреки че е постигнат известен напредък, липсата на стандартизация ограничава техния потенциал. Според повечето учени разработването и внедряването на тези технологии в областта на микробиологията ще позволи бързо и точно идентифициране на АМР, улесняване на персонализираната медицина и опростяване на наблюдението на АМР.
Цялата статия на ЦОРХВ можете да прочетете ТУК.