Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) разработи стратегии за надзор, които ще помогнат на държавите, засегнати от африканска чума по свинете (АЧС), да определят кога вирусът е спрял да циркулира сред популациите им от диви свине. Това съобщават от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Научното становище препоръчва „изходна стратегия“ за събиране на доказателства за липсата на вируса на африканска чума по свинете в популациите на диви свине, използвайки стандартни мерки за надзор, включваща две фази:
1. период на рутинен надзор на дивите свине (фаза на скрининг – SP), последван от
2. по-кратък период на активен надзор (фаза на потвърждение – СР).
Моделирането, използвано за оценката показа, че:
• Точността на подхода се повишава в съответствие с броя на събраните и тествани трупове на диви свине;
• Удължаването на периода на надзор увеличава шансовете за потвърждение, че вирусът на АЧС (ASFV) вече не циркулира;
• Използването на активен надзор, основан на лов, има ограничено въздействие върху ефективността на стратегията за излизане.
Становището дава практически примери за това как да се приложи стратегията за излизане както в големи, така и в малки засегнати области. Също така дава препоръки относно минималните периоди на надзор, необходими за постигане на ефективност на стратегията.
Резюме
ЕОБХ оцени ролята на серопозитивните диви свине за устойчивостта на популацията срещу африканската чума по свинете. Данните от надзора от Естония и Латвия показват значително по-бавен спад на серопревалентността при възрастни животни в сравнение с подрастващите. Серопревалентността при възрастни, отнема повече от 24 месеца, за да се доближи до нула след последното откриване на циркулация на вируса, и по тази причина би била лош показател за доказване на липсата му.
Прегледът на научната литература осъвремени знанията за смъртността при АЧС, продължителността на защитния имунитет и майчините антитела, и параметрите на предаване на инфекцията. Освен това са прегледани факторите, потенциално водещи до продължителна циркулация на вируса (персистиране) в популациите на диви свине.
Използван е експлицитен стохастичен модел за оценка на динамиката на разпространението на вируса, серопревалентността (серопреобладаването) и броя на труповете, приписвани на АЧС.
На второ място, чрез моделиране е оценено въздействието на четири сценария върху продължителността на устойчивостта срещу вируса на АЧС (ASFV), а именно:
(1) продължителен, доживотен инфекциозен период,
(2) намаляване на смъртността и продължителна преходна заразност;
(3) промяна в продължителността на защитния имунитет и
(4) промяна в продължителността на защитата от майчините антитела.
Единствено при сценария на доживотен инфекциозен период имаше важен удължаващ ефект върху устойчивостта на АЧС.
И накрая, моделът тества ефективността на различните предложени стратегии за надзор, в предоставяне на доказателства за липсата на циркулация на вируса (стратегия за излизане/изходната стратегия).
За изходната стратегия е предложен двуфазен подход:
1. фаза на скрининг (SP),
2. фаза на потвърждение (СР).
Точността на Стратегията за излизане се увеличава с нарастващия брой събрани и изследвани трупове. Включването на активен надзор, основан на лова, има ограничено въздействие върху изпълнението на Стратегията за излизане в сравнение с удължаването на периода на надзор. Това трябва да бъде разумно балансирано.
Становището предоставя препоръки за минимални периоди на надзор, при прилагането на които се намалява до минимум възможността за провал на Изходната стратегия. Предложената стратегия за излизане ще се провали при наличието на доживотно инфекциозни диви свине. Въпреки това, на основата на съвременните познания, трябва да се подчертае, че съществуването на такива животни е спекулативно.
Целият материал можете да прочетете ТУК.