Супертриалогът между Европейския парламент, Европейската комисията и министрите на земеделието относно Общата селскостопанска политика след 2023 г. върви бавно, но има сигнали, че се търсат пресечните точки и компромисни решения с цел споразумение за политиките в агросектора до 2027 г.
Препъни камък са директните плащания и дебатът за тавана на плащанията, ограничаването и преразпределението им. Според докладите в момента се обсъжда компромисно предложение, според което държавите-членки трябва да ограничат директните плащания към земеделски стопанства до 100 000 евро годишно. Като алтернатива, държавите-членки трябва да се откажат от тавана, при условие че 10% от средствата за директно плащане отиват за малки и средни ферми.
Зелената архитектура също продължава да бъде противоречива. Комисията на ЕС предлага 25% в директните плащания да са за новите еко-схеми. Държавите-членки искат поне 20% от директните плащания да бъдат свързани с климатичните и екологичните изисквания, Европейският парламент изисква поне 30%. Екологичните регулации се считат за едни от най-важните препятствия в преговорите.
Също – Комисията на ЕС предлага минимална площ от 4% от непроизводителните обработваеми земи да останат за биологичното разнообразие. Държавите-членки на ЕС искат да предоставят най-малко 3% от угарите за биоразнообразие, а Европейският парламент 5%.
Парламентът, Съветът и Комисията все още спорят по въпросите:
• Колко висок трябва да бъде задължителният дял на биологичните разпоредби в първия стълб?
• Трябва ли първите хектари да бъдат обект на задължителни или доброволни по-високи субсидии?
• Колко свобода имат държавите-членки по отношение на директните плащания?
• Каква част от земята трябва да се използва за угар?
• Трябва ли условията на труд във фермите да се вземат предвид като „социална обусловеност“?