На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
На 1 януари Православната църква чества празника Обрезание Господне и прославя св. Василий Велики. По този повод във всички епрахии на Българската православна църква се отслужва света Василиева Литургия и Новогодишен молебен.