По външният вид /екстериор/ на овцете се съди за здравословното състояние, насоката на използване и продуктивността им. Екстериорните особености при отделните породи са различни. При закупуването на вече израснали, нормално гледани и хранени овце екстериорът може много да подскаже за продуктивното им направление.
Овце за мляко: Овцете за мляко са с дълга и тясна глава, ушите са големи и странично разположени. Тялото е с удължена форма. Гърбът е прав и дълъг, но тесен, като крупата не е достатъчно широка. Вимето е жлезисто и добре развито, а цицките са големи Погледнато от страни животното има крушовидна форма с широка задна част. Освен специализираните породи за мляко към тях се отнасят и нашите Плевенска черноглава, Старозагорската млечна и други местни и полугрубовълнести овце.
Овце за месо: При овцете за месо тялото има приблизително паралелепипедна форма. Предната, средната, и задната част на тялото са съобразно развити и добре свързани. Шията е къса, широка и добре замускулена, а холката, гърбът и кръстеца образуват права линия и също са широки.
Овце за вълна: Най-характерно за тяхната външност е, че главата на овцата е средно голяма, обраснала повече или по-малко с вълна. Кожата е добре развита, плътна и образува гънки. Вълната, която расте върху нея, е тънка, варираща в дължината си. Тези типични външни признаци не може да бъдат определящи за много съвременни породи, които са за комбинирано използване. Те не притежават в чист вид описаните екстериорни белези. Много от породите са междинен тип и съчетават например добра месодайност заедно с млечност и/или вълнодайност.