Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари като целта е повишаване на глобалната осведоменост за значението на влажните зони, които са богати на биологично разнообразие и основни екосистеми.
Влажните зони покриват приблизително 6% от сухоземната повърхност на Земята. Те могат да бъдат соленоводни или сладководни, вътрешни или крайбрежни, естествени или създадени от човека:
– Сладководни влажни зони: реки, езера, извори, заливни равнини, торфища, мочурища, блата;
– Солени влажни зони: естуари, кални плитчини, солени блата, мангрови гори, лагуни, коралови рифове, мидени рифове;
– Създадени от човека: рибарници, оризища, язовири, солници.
Естествените влажни зони намаляват:
• 35% от влажните зони в света са изчезнали от 1970 г.
• Влажните зони изчезват 3 пъти по-бързо от горите.
• Зависимите от влажните зони видове – растения и животни са изложени на риск от изчезване.
• Човешкото благополучие, поминъкът и здравето на планетата са застрашени.
Загубата на влажни зони се отразява на хората и планетата, защото влажните зони осигуряват почти цялата прясна вода. Те са „бъбреците“ на Земята, богатата на тиня почва на влажните зони и растенията филтрират вредни токсини, селскостопански пестициди и промишлени отпадъци, а така осигуряват безопасна вода за пиене.